100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК

09 Януари 2018

Днес се навършват сто години от смъртта на чешкият историк и български политик Константин Иречек. Той е един от многото чужденци, обвързали живота си с нашия народ през ХІХ век.
Най-открояващата следа, която без съмнение оставя е фундаменталният му труд „История на българите“, признат за първата пълна академична история на България.
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г., в столицата на Хабсбурската империя - Виена. Родителите му са чешки интелектуалци, свързани с широк кръг общественици и културни дейци, което вероятно формира бъдещия интерес на Иречек към изследователската дейност и науката. През 1872-1875 г. следва история във Философския факултет на университета в Прага, като междувременно публикува първа си научна работа (1872 г.), свързана с България – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870”. Дисертационният му труд „История на българите”, който е издаден през 1876 г., се счита за първата модерна история на българите, която обхваща времето от първобитните общества до 1875 г. Същата е доразработвана през целият му научен живот, а през 1939 г., посмъртно е издаден отделен том с негови бележки и допълнения.
През 1877 г. Иречек е назначен за извънреден доцент в Карловия университет с хабилитационния си труд „Римския път от Белград до Цариград“, но връзката му с българите продължава да доминира в авторското му творчество. Многобройните му обхождания на новоосвободените земи са събрани в „Пътувания по България“ (1888 г.), изграждането на младата българска държава е представено в „Княжество България“(1891 г.), а престоят му в страната е обстойно описан в „Български дневник“ (1930 г.).
През 1879 г. Марин Дринов и Константин Стоилов отправят покана към Иречек да участва в българския политически живот. Последователно заема постовете главен секретар (1879-1881 г.) и министър (1881-1882 г.) в Министерството на народното просвещение. През 1884 г. е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“, участва в изграждането на Държавната печатница и през същата година става деен участник във възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество (сега Българска академия на науките), в която е поканен за редовен член.
През септември 1884 г. Иречек възобновява преподавателската си дейност в Прага, а от 1893 г. е професор по История на славянските народи във Виенския университет. Въпреки, че никога повече не посещава България, до края на своя живот продължава да поддържа интереса си към историята на южните славянски народи. Проф. Константин Иречек приключва земният си път на 10 януари 1918 г. във Виена.

Иречек за София

„Ни единъ градъ въ Европа въ наше врѣме не е измѣнил тъй скоро своята външност.“
(Из: „Пѫтувания по България“, 1899, с. 29, Пловдив)

Последвайте ни

Актуално

Ретро кафене

Нашите галерии

Книга за гости

qr code

Newsletter