Обособена част на територията на "Парк Борисова Градина" (бивш "Парк на свободата") е обявена за резерват на градинско-парковото изкуство (1988 г.), чиито статут е препотвърден по Закона за паметниците на културата и музеите (2009 г.). Става въпрос за най-старата част на парка, оформила сегашният си вид в резултат на над вековно развитие и приемственост, проличаваща както в днешния облик на алейната мрежа и парковата флора, така и в съществуващите тук многобройни мемориални обекти, които формират т. нар. алея на "Бележитите българи". Информацията за тях се съхранява в архивните фондове на Отдела за недвижимо културно наследство към Музея за история на София. През 2010-2011 г. Музеят проведе консервационно-реставрационни работи с финансиране по Столична програма "Култура" за почистване на паметниците и възстановяване на надписите.
Алеята "Бележити българи" се намира в границите на резервата между бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", бул. "Цариградско шосе", бул. "Пейо Яворов" и пешеходната алея, тангираща стадион "Васил Левски", спортен комплекс "Червено Знаме – Народна армия", Колодрума и къпалнята "Княгиня Мария Луиза". В нея са включени 43 възпоменателни знака, предимно бюст-паметници, посветени на бележити личности – писатели и поети, будители и родолюбци, историци, национални революционери и военни, композитори и музиканти от българското възраждане до съвремието, с голям принос за националната ни култура.
Традицията на изграждане на паметниците начева през 1920 г. с издигнатия бюст-паметник на народния поет Иван Вазов (1850-1921), във връзка с честването на неговия 70-годишен юбилей. Последва откриването на бюст-паметниците на Христо Ботев (1926), д-р Петър Берон (1928), Георги Бенковски (1929), Георги С. Раковски (1929), Петко Р. Славейков (1931), Пенчо Славейков (1931), Любен Каравелов (1931), Пейо Яворов (1935), Марин Дринов (1936), Хаджи Димитър (1940), Васил Петлешков (1940), генерал Стефан Тошев (1941). Общо 18 на брой са тези най-стари паметници, които през 1955 г. са обявени за индивидуални художествени паметници на културата от местно значение. Техни автори са едни от най-изтъкнатите български скулптури като вече споменатият Жеко Спиридонов, Андрей Николов (1878-1959), Иван Лазаров (1889-1952), Мина Иванов, Мара Георгиева (1905-1988) и др.
В резервата "Борисова градина" се намира и скулптурният ансамбъл-мемориал "Братска могила". На това място са положени костите на 17 антифашисти, а по-късно е издигнат обелиск, в жанра на монументалното изкуство в България от средата на ХХ в., деклариран за исторически войнишки паметник през 1992 г.
В периода след 9 септември 1944 г. националната традиция не е прекъсната и парка украсяват бюст-паметниците на Захари Стоянов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Димитър Талев, Димитър Димов, Филип Кутев. Истински шедьовър е паметникът-статуя в цял ръст от бронз на поета Димчо Дебелянов, открит през 1964 г., дело на скулптура Димитър Димитров (до Лятната естрада). В редиците на българските национални революционери като генерал Радко Димитриев се появяват и Даме Груев и Гоце Делчев в чест отбелязването на 80 години от Илинденско-преображенското въстание. През последните две десетилетия най-силно е поставен акцентът върху героите на националната революция с паметниците на Васил Левски, Стефан Караджа, Тодор Каблешков, Тодор Александров, Ванче Михайлов.
