София за периода 1945 - 2005

София е пострадала от бомбардировките по време на Втората Световна война предимно в централна градска част, като разрушенията са засегнали около 12568 частни и обществени сгради, или 1/5 от сградния фонд на града. Поради тази причина двете главни задачи поставени пред градостроителите на първо време са разчистването от разрушенията и изграждането на новия социалистически център на столицата. Поставена е задачата за изграждането на новия център на столицата. През ноември 1944г. е обявен конкурс за преработка на плана "Мусман", който вече не може да бъде реализиран при новите условия. Изработен е вариант на градоустройствения план от арх. Л. Тонев, който е утвърден с Наредба-закон в края на 1945г. Целта на плана е да въведе ред в градоустройственото развитие на столицата след бомбардировките и да положи основите на новото социалистическо развитие на града. От 1951г. започва цялостното изграждане на социалистическата реконструкция на градския център. На мястото на освободените терени от разрушените сгради трябва да бъдат разположини основните съоръжения като символи на държавността и новата власт. Провеждат се конкурси с участието на изтъкнати български архитекти. Освен изградените до тогава мавзолей на Г. Димитров и началото на строителството на Партийния дом, като застрояване около пл. "9-ти септември" (сега пл. "Ал. Батемберг") по проект се предвижда изграждането на Държавна опера ( на местото на Природонаучния музей), сграда на Министерския съвет (на мястото на Княжеския дворец), и Дом на съветите (на б. пл. "Ленин"), като композиционен завършек по оста Партиен дом –Ларго. Изграждат се още Министерство на електрификацията с представителен хотел (сега сграда на Президенството и хотел "Шератон") и срещу него Министерство на тежката промишленост с голям универсален магазин (сега Министерски съвет и магазин ЦУМ). Изграждането на центъра в периода 1952г. – 1955г. се придържа към концепцията на социалистическото преустройство по проекта на арх. Л. Тонев, като до 1955г. част от заплануваните сгради са вече изградени. София налага изработването на нов Общ Устройствен план, който е утвърден през 1961г. Към края на периода се отчита изоставяне в областта на идеологическия фронт в стремежа към създаване на новия социалистически архитектурно-художествен образ на центъра на столицата.

Архитектурните образци за периода 1944-1956 включват:

I. Обществени сгради

Мавзолей на Г. Димитров, стр. 1949 г., разрушен 1999 г. арх. Г. Овчаров, арх. Р. Рибаров

Партиен дом, стр.1953г., арх. П. Златев с колектив

Народна библиотека, стр. 1953г., арх. Ив. Васильов, проф. Д. Цолов

Народна опера и дом на БЗНС, стр. 1954г., арх. Л. Парашкеванов и колектив

Телефонна палата, стр. 1948, проф. Ст. Белковски

Телевизионна кула, стр. 1959 г.

Родилен дом "Тина Киркова", стр.1950г., арх. Щ. Щерев

Полиграфически комбинат, стр. 1953г.

Първа градска болница, стр. 1953г., арх. Б. Капитанов

Квартална баня "Мадара", стр. 1946г., арх. Ан. Дамянов

II. Учебни сгради

Софийски университет "Кл. Охридски" (новите крила), стр. 1954г., арх. Л. Константинов

Технически университет (б. Електромашинен и-т, МЕИ), стр. 1952г., арх. Б. Балкански

ВМИ, Хирургическа клиника, стр. 1950, арх. П. Харбов

Училище "П. Ю. Тодоров", кв. "Красна поляна", стр. 1950г., арх. Г. Попов

Училище "Ив. Вазов", стр. 1949г., арх. М. Захариева

Детски градини в кв. Банишора (стр. 1949г., арх. М. Ангелова), кв.Красна поляна (стр. 1948г., арх. Щ. Щерев), кв. Левски (стр. 1953г., арх. Ц. Беловеждова), кв. Хаджи Димитър (стр. 1952г., арх. Н. Казмунов), кв. Лозенец (стр. 1952г., арх. Л. Босева)

Студентски общежития, кв. "Гео Милев", стр. 1952г., арх. С. Младенов

III. Жилищни сгради и жилищни комплекси

Жилищен комплекс "Лагера", "Западен парк", "Красно село","Вл. Заимов", "Ленин", "Изток", "Хиподрума"

IV. Свободни градски площи, паметници и монументална украса

Паметник на Съветската армия, стр. 1954г., арх. Д. Митов и колектив, скулптури проф. Ив. Фунев, проф. Л. Далчев, П. Дойчинов

Паметник на съветския войн, кв. Лозенец, стр. 1954г., арх. В. Беязов, скулптор Л. Димитров

Стадион "Васил Левски", стр. 1953г., арх. Д. Сугарев, арх. Р. Иванов, проф. М. Бичев, проф. Ив. Иванчев

Парк на свободата - Преустройство (сега Борисова градина), 1950г. арх. Д. Сугарев, проф. Ив. Иванчев, арх. Р. Иванов, проф. М. Бичев

Софийски централни гробища, паметник на загиналите евреи-антифашисти, 1952г., арх. Г. Овчаров

Паркове в кв. "Надежда", кв. "Банишора", парк "Боримечката", парк в кв. "Хаджи Димитър"

Окончателната разработка на Генплана се възлага на арх. Л. Нейков и е одобрена на 3.ноември 1961г. В Генплана от 1961г. за първи път се поставя задачата за градоустройственото планиране на районите около Витоша, Люлин планина, Пасарелския и Искърския пролом. Културно-историческото наследство на града се извежда като приоритет и се пристъпва към неговото изучаване, юридическа защита и експониране. Запазва се и се разширява радиално-кръговата транспортна система на града, като се изграждат новите входно-изходни магистрали. Планът "Нейков" остава действащ до приемането на новия ОУП през 2005г. Нов етап по разширението на Генплана на София започва през 1969г. и се ръководи от арх. Ст. Стайнов. Той съдържа качествено нови постановки и идеи за развитието на столицата: широк териториален обхват и въвеждане на понятието "агломерация"; развитието на града по линеарен модел и функционално зониране; предложение за полицентрична структура на града с пет комплексни микроструктурни единици; тангенциална транспортна схема на града за разлика от възприетата до сега радиално-кръгова; приоритетен масов транспорт Софийското метро; система от зелени клинове като част от озеленените територии на града.

Архитектурните образци за периода 1961-1979 включват:

I. Уникални сгради

1. Радио- релейна и телевизионна кула, строена през 1968г., арх. Л. Попдонев

2. Резиденция на Държавния Съвет ", Бояна", стр. 1969г., арх. Ал. Баров, арх. Ст. Георгиева

3. Сграда на Софийски цирк, стр. 1962г., изгорял 1983г.

II. Обществени сгради

1. Сграда на БТА, стр. 1960г., арх. Е Зидаров

2. Централен Съвет на Професионалните съюзи, стр. 197?, арх. Б. Томалевски

3. Дом на Съветската наука и техника, стр. 1974г. , арх. Г. Берберов, арх. И. Цолов

4. Кинотеатър "Сердика", стр. 1967г., арх. Л. Пиндева

5. Драматичен театър "София", стр. 1974г., арх. Ж. Жеков

III. Жилищно строителство

1. ж.к. "Ленин", стр. 1959г. ,арх. В. Вълчанов с колектив

2. ж.к. "Вл. Заимов", 1959-1960, арх. Б. Томалевски с колектив

4. ж.к. "Хиподрума", 1960г., арх. З. Генчев с колектив

5. ж.к. "Изток", стр. 1961г. арх. П. Малезанов с колектив

6. ж.к. "Гео Милев"

7. ж.к. "Западен парк", стр. 1957г., арх. К. Босев с колектив

8. ж.к. "Младост", стр. 1967г.

9. ж.к. "Люлин", 1969, арх. К. Бочков с колектив

IV. Хотели и ресторанти

1. Хотел-ресторант "Копитото", Витоша, стр. 1960, арх. В. Василев

2. Ресторант "Лебед", Пончарево, стр. 1960, арх. Г. Хаджииванов, арх. В. Петров

3. Хотел "Рила", стр. 1962г., арх. Г. Стоилов

4. Хотел "Плиска", стр. 1965г. арх. Хр. Цветков, арх. Л. Лозанов, арх. Хр. Генчев

5. Хотел "Щастливеца", Витоша, стр. 1967г. арх. П. Икономов

6. Хотел "Хемус", стр.1969г., арх. П. Златев

7. Хотел "София", стр. 1968г., арх. Ал. Баров

8. Хотел "Орбита", стр. 1969г., арх. Г. Стоилов

9. Парк- хотел "Москва", стр. 1974г. арх. А. Белокопов

10. Хотел "Кемпински- Зографски" (б. Японски хотел), стр. 1979г., арх. Кишо Куракава

V. Училища

1. Училище "Хр. Кърпачев", кв. Лозенец, стр.1963г., арх. Вл. Романски, арх. А. Перфанов

VI. Спортни зали и съоръжения

1. Зала "Универсиада", стр. 1961г. ,арх. Ал. Баров, арх. Ив. Татаров, арх. Ив. Иванчев, арх. Д. Владишки, инж. Ил. Любенов

2. Спортна зала "София" , стр.1968г., арх. Ст. Георгиева

3. Спортна зала "Фестивална", стр. 1968, арх. Ив. Татаров, арх. Д. Владишки

4. Спортна зала "Хр. Ботев"

VII. Комуникационно-транспортни съоръжения

1. Централна железопътна гара и предгаров площад, стр. 1974г.

2. Подлези "Източна парта на Сердика" и "Ц-ва Св. Петка Самаржийска", стр. 1969-1970г. , арх. Ст. Бояджиев, арх.Г. Ганчев, арх. Ив. Бояджиев

3. Цялостна реконструкция на бул. "Ленин"

4. Реконструкция на бул. "България"

VIII.Културно-историческо наследство

1. 1976 обявяване на Историко-археологическия резерват "Антична Сердика и средновековен Средец", обявяване на окл 600 ПК, Д.В.бр. 40/ 1978г.

2. Реконструкция на пл. "Славейков", ул. "Гр. Игнатиев", ул. "Раковски", започва реконструкция на бул. "Витоша"

3. Обособяване на "Зона А" на Главен градски център

4. Обновяване по оста бул."Цар Освободител" (б. бул."Руски"), арх. Н. Николов

5. Подлези "Източна порта на Сердика" и "Ц-ва Св. Петка Самарджийска", 1969-1970г.

6. Реконструкция на Народен театър "Ив. Вазов", 1976г., арх. Ив. Томов, арх. Л. Тотева

IX.Паркове и градини

1. Южен парк

2. Северен парк

3. Ботаническата градина в Бояна

4. Започва се изграждането на Зоопарка в Ловен парк

През периода от 1979г. до 1989г. трите плана на арх. Ст. Стайнов (районен териториално-устройствен, общ градоустройствен и комуникационно транспортен) се преработват, допълват под ръководството на арх. М. Виделов и през 1979г. се комплектоват като Генерален план на София. През 1985г. следва поредната актуализация на плана под ръководството на арх. Сп. Ганев, след което не се провежда процедура по неговото узаконяване. Към архитектурните образци за периода могат да бъдат посочени: Хотел "Родина", стр. 1984г. арх. Т. Кожухаров; арх. Ев. Цветков, Национален дворец на културата, стр. 1981г. колектив с р-л. арх. Ал. Баров; Комплекс на Външно министерство, стр. 1984 г. арх. Б. Томалевски, арх. Н. Антонов, арх. Л. Лозанов.

След 10 ноември 1989 г. политическите, социални и икономически условия не само за България, но и за цяла Източна Европа коренно се променят. Една политическа и държавна система е сменена с друга. Столицата на социалистическата държава се оказва в кризисна ситуация в устройственото си развитие. Действуващите по закон Общ устройствен план и подробните застроителни и регулационни планове са неадекватни за прилагане поради многото настъпили промени по отношение на приети закони, свързани със собственност, реституция и т.н. Градът се намира в период на криза поради отсъствието на адекватен за съвременните условия Генерален план. Работата по изработването на новия Общ градоустройствен план започва през април 1998г. В него участвуват над 400 изтъкнати специалисти в областта на градоустройството, икономиката, зелени системи, труд, културно-историческо наследство, транспорт и други системи на градското планиране. Основен изпълнител на новия Генплан е ОП "Софпроект-ОУП" с ръководител инж. Петър Терзиев.

Основна цел в концепцията за устройство на територията на София и Столична община е постигането на баланс в развитието на комплексно урбанизираната територия на гр. София и нейния крайградски район, което се постига чрез: ограничаване на компактното нарастване на територията на София; формиране на линеарно-точкови урбанизирани структури по петте оси на развитие с акцент върху главната ос- северозапад-югоизток; развитие на териториите северно от компактния град като негов резерв. Основните устройствени действия за града и региона са: регионален подход към развитието на компактния град, крайградския район в административните граници на Столична община и зоната на активно влияние; запазване и обновяване на компактния град в сегаштиге му граници; ограничаване на застрояването в "южната зона на развитие" по Околовръстния път и запазване връзката с Витоша; развитие на диагонала северозапад-югоизток, по който се разполагат главно нови производства, непосредствено свързани с комуникацията и транспорта; изграждане на "северната зона на развитие" по съществуващия околовръстен път и развитие на селищата, разположени северно от компактния град и южните скатове на Стара планина; съхраняване на територията, разположена между компактния град и "северната зона на развитие" за земеделско ползуване и статут на културен ландшафт и хидропарк "Искър". Общият устройствен план на София е приет със Закон на Столична община през 2005г.