Крепостта Урвич до с. Кокаляне, Софийско
Бони Петрунова, Николай Овчаров, Веселина Георгиева, Филип Петрунов-НАИМ БАН, София
Крепостта Кокалянски Урвич се намира върху скален масив на 20 км от София, вляво от пътя за град Самоков. Още при първите археологически проучвания е установено, че крепостните стени са издигнати по самия ръб на стръмните склонове на рида. Те следват конфигурацията на терена и очертават неправилна елипса с обща дължина 849 м, разположена на площ от 17,2 дка. Почти в центъра на оградената от крепостните стени площ се намират руините на църква. Народни предания пазят спомена, че храмът е бил посветен на св. Илия. Това е потвърдено при археоастрономическото изследване на инж. Петър Вълев, при което е установено, че първият камък в апсидата на църквата е поставен именно в деня на този светец.
Градежът на църквата е аналогичен с този на крепостната стена. Камъните са споени с бял хоросан, а в структурата на зида са използвани дървени сантрачи с дебелина до 20 см, а разстоянието между сантрачните пояси, които са оформяли външното лице на храма, е 1,20–1,50 м.
Първоначално църквата "Св. Илия" е била еднокорабна, а вътрешността – разделена на наос и притвор. Дължината на сградата от външната страна е 16,25 м. Според Д. Овчаров в началото на ХІІІ в. храмът е представлявал скромна и непретенциозна постройка с двускатен дървен покрив, покрит с керемиди. Това се потвърждава от проучванията през 2011 г., когато е установено, че тогава общата дължина е била 12 м, а размерите на първото преддверие са 1,35 х 4 м.
След извършено в началото на ХІV в. преустройство, планът на църквата става кръстовиден. Стените от север и от юг са съборени частично и отново преизградени. При преустройството подът на църквата е вдигнат с около 1 м, а сградата става от типа "вписан свободен кръст". Скоро след това по постройката се правят нови преустройства, които я превръщат в класическа кръстокуполна църква.
Друга изключително интересна информация от археологическите проучвания дават откритите фрагменти от стенописи. Проучването показва, че църквата "Св. Илия" е стенописвана на два пъти – през ХІV и ХV–ХVІ в. По стените и в насипа са открити и реставрирани няколко изображения.
Резултатите от археологическите проучвания през 2011 г. допълват и разкриват нови данни за църквата "Св. Илия". Преди всичко се доказа, че тя е част от манастир, който вероятно е изграден след превземането на крепостта Урвич от турците и е съществувал през ХV–ХVІІ в. Най-много монети се откриват от периода на разцвет на крепостта – ХІІ–ХІV в. Заедно със сребърни венециански и сръбски монети през 2011 г. бе открито и съкровище от 18 български сребърни монети от ХІV в., пръснати в притвора на църквата "Св. Илия". Върху всички екземпляри са изобразени цар Иван Александър и синът му Михаил. Върху няколко екземпляра до образа на стария цар е добавен монограмът на Иван Шишман, което е характерно за първото монетосечене на новия владетел от 1371–1373 г. Така се доказва, че превземането на Урвич е станало около битката на Чамурлийското поле.
Не по-малко важни са монетите от късния "манастирски" период. От това време са три османски сребърни акчета: на Баязид ІІ (1481–1512); Мурад ІІІ (1574–1595) и Мехмед ІІІ (1595–1603). Те се свързват с откритата на пода на помещението от запад на църквата сребърна монета на крал Сигизмунд ІІІ Ваза от 1588 г.
При проучването на църквата и пространството южно от нея са намерени 4 пръстена, сребърна обеца, лични вещи от бронз и желязо.
През 2012 г. продължи изпълнението на проект "Урвич – последната крепост на Шишмановци, управляван от САПЕЗАП – Копам БГ, финансиран от Програма "Култура" на Столична община. Продължено е изследването във вътрешната част на църквата "Св. Илия". В нартекса са проучени до скала цялата северна и централна част, като са проследени вкопаванията, в които през 2011 г. бяха открити монети на цар Иван Шишман. Единственото пространство в наоса, което не е изчерпано до материк, е това на апсидата.
От новоразкритите помещения особено впечатляваща е трапезарията. Според големината й монасите са били не по-малко от 40–50 на брой. Както се полага при общежителните манастири, тя има пряка връзка с църквата, откъдето иноците идвали под строй. Трапезарията е унищожена при огромен пожар, сложил край на живота в обителта. И точно под падналите керемиди излиза ценна находка, определяща времето на нейната гибел – медна монета на султан Сюлейман ІІ (1687–1691).
Потвърди се констатацията, че хълмът е обитаван много преди построяването на крепостта. Откритите фрагменти от КЖЕ са от паници и една кана с дата средата на V–първата половина на ІV в. пр. Хр.
Археологическите открития хвърлят нова светлина върху един пасаж от прочутата "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски: "И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост…". Известно е, че първият български възрожденец следва в писанията си книгата на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Там се споменават градовете София, Видин, Одрин. Единственият локален топоним е Урвич.
През 2013 г. продължи проучването на трапезарията на манастира (помещение № 4). В северната й част е достигната скалата, върху която са фундирани северният и източният зид. В северната и южната част се разкриха плочи от настилката на пода. Под тази настилка е имало по-стар плочник. В южната част се оформи отоплително съоръжение. При неговото разширение на север настилката на трапезарията е разбита, а самото то ляга върху по-ранния плочник.
Продължи и проследяването на манастирските килии, развиващи се южно от църквата. Разкриха се напълно очертанията на килиите. Това са помещения № 5, 6 и 7, проходът на манастира, настлан с големи плочести камъни, помещение № 8 и оградният зид. Помещенията имат правоъгълна форма. На много места по зидовете личат различни преправки и преустройства.
Материалите в голямата си част са от османския период – типични форми глазирана и сграфито керамика, монети и други. Находките от 2013 г. са 103, от които 60 % монети. Най-голям дял от тях имат късноантичните монети от края на IV и почти целия V в. Находките са свързани с нападенията на хуните над Балканите. Малка колективна находка е открита северно от верижните жилищни помещения на манастира. Най-впечатляващ като находка е златният 23-каратов солид с тегло 4,5 гр. на император Марциан (450–457). Солидът и 39 дребни римски монети показват значението на крепостта в този период. Добре е представен и VI-я век с монети на императорите Анастасий, Юстиниан и Юстин II. От XIV в. през 2013 малко неочаквано са открити само две монети от добре представеното Второ Българско царство. Но този път те принадлежат на видинския владетел Иван Срацимир. Едната е сребърна аспра от периода, когато е спасен от унгарски плен и възстановен като едноличен владетел.
През 2014 г. продължи разкриването на манастирския комплекс възникнал в края на ХІV в. в централната част на средновековната крепост Урвич. Основните дейности са съсредоточени в западното крило на манастира, където са регистрирани трапезария, кухня, огнище и мазе под кухнята. В южния сектор където са били разположени жилищните помещения (килиите) на монасите, са заложени нови три сондажа. Продължи работата и по самата църква "Св. Илия", както и пространството източно от нейната апсида.
Открити са 42 находки. От тях 35 са монети, от които една златна и три сребърни. Монетите от Второ българско царство са само две, едната от тях е аспра на цар Иван Александър от средата на XIV в. Голяма изненада от това време представлява златна монета от Индия, отсечена с името на абасидския халиф на Кайро Ал-Хаким II (1341–1352), при управлението му от средата на XIV в.
