Проучване на т.н.Гробница на Хонорий и площта около него
Във връзка със започналата реализация на проект ”Реставрация и експониране на гроб номер 2” - ”Раннохристиянска сводова гробница” със стенописи, от комплекса на некропола при базилика ”Св. Софúя”, гр. София, по Приоритет 8 на Столична програма ”Култура” 2011 г., поетапно, в периода 03 .10. - 09 .12. 2011г., е проведено отваряне и разчистване на проучваната през 80-те и 90-те години на ХХ в. гробница, както и археологическо проучване на площта около нея. В процеса на работата е установено наличието на други пет гробни съоръжения от периода на късната античност, в т. ч. зидани и цистови гробове и неизвестна до момента засводена гробница, на около 1 м. западно от т.н. гробница на Хонорий, принадлежащи на Източния некропол на Сердика. Проучени и напълно документирани са общо 4 късноримски гробни съоръжения, като новата засводена гробница, с вход от запад, попадайки извън проучваната площ, под съществуващата паркова среда, на този етап не е разкривана. Липсата на археологически материал, в следствие иманярска намеса при двукамерен ”цистов” гроб и вторичното разрушаването на гроб №1 в по-късна епоха, не позволява да бъде прецизирана датировката им. При гроб №2, монетата на Британик, не може да послужи за фактор на датировка, но стъкленият съд би могъл да отнесе акта на изграждане на съоръжението около средата - края на ІІІ в. и предвид неговото най-ниско стратиграфско ситуиране, той е и най-ранен от трите. Най-високо и най-късен е гроб №1, изграден вероятно през VІ в. – втора полов. на VІв.? Новооткритата в т.н. Гробница на Хонорий монета на имп. Юстин І, в никакъв случай не променя приетата датировка на изграждане съоръжението, най-общо V – до нач. VІ в. Отсъствието на други гробни съоръжения в непосредствена близост до тази гробница, предвид гъстотата на гробничното застрояване в централната част от Източния некропол на Сердика в периода ІІІ–Vв., най-вече в пространството около и под базилика ”Св. София”, навежда на мисълта за по-особения обществен и/или религиозен статут на индивидите, заради и в памет на които, са изградени съоръженията, със запазено около тях свободно пространство.
