Последни археологически разкрития в базиликата "Св. София" в рамките на източния некропол на Сердика
Ръководител Юниан Мешеков
Във връзка с реализиране на "Архитектурен проект за адаптация и експониране на археологическото ниво в подподовото пространство на Базилика "Св. София", последни етапи, през периода 2009–2011 г., бяха разкрити, проучени и документирани пет нови гроба, четири от които експонирани в археологическото ниво. Всички гробни съоръжения са с ориентация и-з, с известни отклонения.
Гроб №1, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан и тухлено дъно. Гробът е срязан и изнесен в цялата си западна половина при изграждането на западен зид на северно рамо на трансепт от съществуващата днес базилика. Костният материал е запазен от таза, към долните крайници и принадлежи на индивид от мъжки пол. Гробен инвентар отсъства.
Гроб №2, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Покрит с два броя добре оформени правоъгълни масивни каменни плочи. Гробът се ситуира успоредно, под надлъжната ос на западен зид на Църква 1 (т. н. мартирион) и неговото вторично дострояване и удължаване в западна посока, след 313 г. Костният материал принадлежи на четиричленно семейство, погребани по едно и също време. Гробен инвентар отсъства.
Гроб № 3, зидан с фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Покрит с два броя грубо оформени масивни каменни плочи, с тухлено дъно, с оформено "възглавие". Гробът в източния си край е прекъснат в градежа си от източния зид на южно рамо на трансепт от съществуващата днес базилика, но източната покриваща плоча не е демонтирана, а е запазена in situ и съобразена с базиликалния градеж. Интерес представлява фактът, че при изграждането на зида на трансепта, строителите са унищожили друг гроб – хронологически по-късен и разположен над настоящия № 3, като са събрали костния материал и са го вложили в източния край на гроб № 3. Костният материал е запазен до таза и принадлежи на индивид от женски пол. Долните крайници са смесени с костен материал, принадлежащ на споменатия по-горе реинхумиран през Античността, вероятно индивид от мъжки пол. Гробен инвентар отсъства.
Гроб 4 – № 1/`10, зидан, с покривна плоча, ситуиран напречно под западен зид на западно уширение на наоса на Църква 1. Гробът частично е засегнат в западната си стена при изграждането на споменатия вторичен зид на Църква 1. Костният материал е запазен в неанатомичен порядък и принадлежи най-малко на два, а възможно и на три индивида, от мъжки и женски пол. Гробен инвентар не е разкрит.
Гроб 5 – № 1/`11, зидан, с покривна плоча, ситуиран под по-късна, засводена гробница, стъпваща върху него. Двете съоръжения са разположени в пространството под южния кораб на Базиликата. В настоящия гроб бе установено наличие на повече от 20 индивида, в неанатомичен порядък, в следствие реинхумация на костен материал, с вероятен произход от горната, по-късна засводена гробна камера. Допустимо е предположението, че при изграждане основите на южния зид на базилика "Св. София" в кр. на V – нач. на VІ в., съоръжението е било засегнато по цялата си южна част, при което костният материал от него е прехвърлен в по-ранния гроб, разположен под него.
За гробните новоразкритите гробни съоръжения може да се приемат хронологически рамки на употребата им след средата, през късния ІІІ в. и не по-късно от самото начало на ІV в., преди изграждането на Църква 1 и последвалото го дострояване и удължаването й в западна посока.
