Източната порта на Сердика-Средец участва в защитата на града от ІІ до ХІV в. В сегашния си монументален вид - от каменни блокове, с две петоъгълни кули, външна порта със спускаща се врата (катаракта) и вътрешна порта с три прохода, тя датира от времето на имп. Юстиниан І (527-565 г.). В първоначалния си вид, при първото изграждане на крепостната стена, портата представлява солидно трипроходно тяло – широк, централен засводен проход за превозни средства и два странични, по – тесни – за пешеходци. Крепостната стена от този период е изградена изцяло от тухли, върху цокъл от каменни блокове. През второто основно преустройство на стената (кр.ІІІ – нач.ІV в.), източната порта не претърпява особени промени. По времето на имп. Юстиниан І, портата е снабдена с две петоъгълни кули, които са охранявали проход, изграден от масивни каменни блокове. Пасажът между по-ранната триделна порта и по-късната едноделна порта е охраняван чрез две малки врати, оформени в петоъгълните кули. С някои преустройства, източната порта запазва изгледа си и през Средновековието.
Първите разкопки на източната порта на антична Сердика започват през 1966 г. Повод е разкриването на археологически останки при строежа на съвременен градски подлез. Подлез "Източна порта" е официално открит през 1971 г. след провеждането на подробни археологически проучвания. В периода 1993-1999 г. подлезът не функционира поради изключително лошото си състояние. През 1999 г. е извършена реконструкция на подлеза, както и консервационно-реставрационни дейности на археологическите паметници и комплексът отново е отворен.
