Добре дошли в сайта на Регионален музей за история на София

Историческите паркове и градини на София включват територии от градската структура, благоустроени и озеленени с ценни растителни видове след Освобождението 1878 г. - до 1943 г. Към тях спадат резерватът "Борисова градина", парка "Врана", Градската градина (пред Двореца и Народния театър), площад "Бански" (пред Централна минерална баня), градините около храм "Александър Невски", градините Докторски паметник и тези пред Народната библиотека "Св.Св.Кирил и Методи", Софийски университет, Военния клуб, пл. "Възраждане", историческите залесявания по Владайската и Перловската реки, по бул. "Македония" "Руски паметник" и бул. Ген. Тотлебен", квартални градини в кв. "Лозенец", кв. "Изгрев", част от "Ловен парк".

Паркът "Врана"е паметник на културата на градинското и парково изкуство, с категория "национално значение", обявен в ДВ бр.41/1992 г. Той се намира на 11 км. югоизточно от София, край р. Искър, до международната магистрала "Тракия" и заема площ от около 800 дка. Композиционното изграждане на парка "Врана"е повлияно от основните елементи на немските класически паркове от ХІХ в. Създаден в първите години след Освобождението 1878г., той бележи основите на парковото изкуство у нас. През 1889 г. цар Фердинанд чрез посредник купува чифлика "Чардаклия", към който след няколко години присъединява нови земи от околните места. Историческото развитие на парка обхваща три периода. През първия (1903-1909 г., с паркостроители Г. Шапкаров, В. Георгиев, Жул Лощо и Йохан Келерер) се прокарва стихийно алейната мрежа, изграждат се алпинеуми с малка площ, "Езерото с лотосите" и част от показните оранжерии. Озеленяването се извършва по пътя на залесяване, предимно с иглолистна растителност. Създават се паркови композиции в пейзажен стил с алейна мрежа, обединаваща декоративни, паркови и архитектурни елементи. През първия етап от композиционното изграждане на парка е построена Ловната хижа (1905 г., арх. Г.Фингов). Архитектурният образ е повлиян от елементите на българското национално наследство и новия за тогава стил сецесион. Вторият етап от обемно-простванственото изграждане на парка започва със засаждането на стотици декоративни видове дървета и храсти. Създава се своеобразна ботаническа градина в пейзажен стил. Редките представители на флората се увеличават с водни растения в "Езерото с лилиите" и алпийски растения в алпинеумите "Даалем" и "Големия алпинеум". През втория етап от изграждането на парка"Врана" (1909-1926 г., с паркостроители Антон Краус, Келерер и Рихард Нойверт) започва прерастването на имота от чифлик с Ловна хижа в благоустроен парк с лятна Царска резиденция. Сградата на Новия Дворец (1909-1913 г., арх. Н. Лазаров) се намира в централната част на парка. Архитектурният образ е еклектичен и силно повлиян от елементите на националното ни наследство и романската архитектура. Интериорът е изключително богат на декоративно-художествена украса с влияние на сецесиона и българското културно наследство (мозайки, ламперии, дърворезби, подвижно и неподвижно обзавеждане, картини и др.). През третия период (1926г.- 1940г., с паркостроители Вилхелм Шахт и Келерер) се извършва обемно-пространственото доизграждане на парка. Реконструират се дървесни масиви, преустрояват се алпинеуми, изграждат се малки езера и "Степната градина".Около 1938г. паркът има вече завършен композиционен характер. Към съоръженията, разположени на територията на парк "Врана" се отнасят още и показните и производствени оранжерии (1908г.) , гаражите и телефонната централа, хамбарът (част от чифлика на Хаджи Боне Петров, 1800г), декоративни мостчета, беседки и др.

Сградите на Ловната хижа и Новият дворец съставят общ архитектурен ансамбъл, свързани са с кухненски тракт и покрита галерия. През 1944г. при бомбандировките е съборена кулата на Новия дворец и изгаря третият етаж. При възстановяването им /1950-1954г., арх. П. Златев/ се извършват някои незначителни промени в първоначалния бароков план на Новия дворец.

За сега паркът "Врана" се стопанисва и поддържа от Столична община.

Резерватът "Борисова градина" с охранителните си зони е паметник на културата на градинското и парково изкуство, с категория "национално значение", обявен в ДВ бр. 96/1988 г. Резерватът има две обособени части - паркова и лесопаркова. През 1882-1886 г. швейцарският градинар Даниел Неф създава разсадник в парковата част и го развива като градина, като планът й обхваща днешната територия на парка. Първоначалното озеленяване е извършено с акации, а по-късно - през 1888 г.е разнообразено с дъб, явор, ясен, бреза, смърч, бор, ела. Разсадникът е обогатен с над 40 вида декоративни и 70 вида плодни дървета, много цветя и храсти. През 1906-1934 г. като градинар-специалист Йосиф Драй от Елзас разширява планировката на парка с междуалейна мрежа, която в основни линии се е запазила и до днес. През 1934-44 г. настъпва разцвет в оформлението.на парка под ръководството на градинаря Георги Духтев (новия розариум, благоустрояване на алейната мрежа, внос от Германия на нови цветни видове). Към архитектурните елементи на парка се отнасят Голямото езеро (1889 г.), Рибното езеро с водни лилии (1884 г., 1907 г.), Астрономическата обсерватория (1894 г.), чешми (след 1896 г.), балюстрадата при Рибното езеро (1935 г.), кортовете на Дипломатическия тенис-клуб (1897 г.), игрище "Юнак", игрище "Левски", лятна къпалня "Мария Луиза" (1939 г.), бюст-паметници на Ив.Вазов, Л.Каравелов, Г.С.Раковски, П.К.Яворов и много други (общо 18 художествени паметника на културата). През 1950-52 г. в близост до Братската могила се изгражда алпинеума на Цоликфер, летни читални, детски кътове и др.

Лесопарковата част е създадена през 1893-1916 г. със залесяване на 130 дка от страната на Цариградско шосе с чер бор, обикновен смърч, липа, дъбове, европейски лиственици и др. След 1930 г. се внасят екзотични дървесни и храстови видове. Планово -пространствената схема на парка е в непосредствена композиционна връзка с прилежащата й градска среда. Паркът има голямо значение като първата обществена градина с общоградско значение, създадена през първите години след Освобождението 1878г., с висок културен и духовен потенциал.

Историко-археологически резерват "Сердика - Средец" се намира - на територията на централното историческо ядро и обхващащ площта на античния и средновековен град с граници по улиците: "Алабин", "Леге", "Сердика", "Триадица", "Веслец", "Екзарх Йосиф" и "Княз Борис І". Към защитената зона на резервата са определени и четири охранителни зони. Едни от най-важните ПК/КЦ са: Източна порта, църква "Св.Спас", църква "Св.Петка Самарджийска", църква "Св.Георги"(Ротонда), Археологически комплекс "Западна порта на Сердика".

Единични обекта със статут на памтници на културата/културни ценности в централната градска част

Освен археологическото наследство, на територията на ЦГЧ са разположени и множество архитектурно-строителни, исторически, художествени, на урбанизма, на градинското и парково изкуство ПК/КЦ, създадени в периода 1878-1944 г. След Освобождението през 1878 г. София представлява неорганизиран в градоустройствено отношение град с около 20 махали и 3100 къщи. Обществените сгради са около стотина, предимно църкви, джамии, ханове, бани, училища и застроявания около специализираните пазарища (Житни, Солни, Конски, Говежди и др.). Градът има пет главни улици, които съвпадат с неговите исторически направления от античността: Лом-Видин, Ниш-Белград, Плевен-Русе, Цариград и Кюстендил. Наречена "Венеция на калта", София е обявена за столица на младата българска държава на 3 април 1879 г. и до края на първото десетилетие на ХХ в. градът коренно променя своя облик в сферата на материалния и духовен живот. Като първи опит за градско планиране през 1878 г. се приема планът на арх. А.В.Колар. След него следва създаденият през 1879 г. първи кадастрален план на града (инж. Н. Копиткин, инж. Раубал и инж. Г. Прошек), който освен, че не е бил достатъчно точен , не е обхващал целия град и е предвиждал тесни улици. На 10.04.1880 г. се приема първият "план на регулированието на града София, към кадастровий план на този град", известен като "Батенбергов", който се прилага дълго време безкомпромисно от кмета Димитър Петков, като "така да се каже, първи градоустройствен план" (Т. Горанов). По доклад на общинския Главен инженер К. Трънка от май 1884 г. за нуждата от нов точен кадастрален план, през 1888 г. Столичният общински съвет назначава екип от австрийски специалисти с ръководител инженер Й. Бартел, в състава на който е включен и рисувателят Й. Обербауер. Въз основа на изготвената до м. май 1898 г. кадастрална снимка на София и околностите, с прилежащите 11 села, се разработва нов план на града под ръководството на тогавашния главен архитект на общината Алекси Начев.

До началото на ХХ в. възникват кварталите "Докторски паметник" (1888 г.), "Иван Вазов" (1890 г.), "Александровска болница" (1880-1905 г.),"Буката", "Еврейски гробища", "Три кладенци", "Опълченски" и др. Притокът на бежанци от Тракия, Македония и Добруджа, принуждава Софийската община да раздава места за строеж на бездомните. Застрояват се лозя и поляни с едноетажни имоти в кв. Банишора и кв. Коньовица. След Първата световна война, градът интензивно се разраства във всички посоки. Във връзка с развитието на индустрията, се създават нови работнически жилищни квартали "Модерно предградие" (1913 г.), "Индустриален" (1922 г.), "Суха река" (1922 г.), "Малашевци" (1913 г.) и др. Развитието на трамвайната мрежа и необходимостта от използването на природните ресурси за отдих, способстват за разрастването на покрайнините на София към Витоша с кварталите "Княжево" (1925 г.), "Овча купел" (1930 г.), "Горна баня" (1925 г.). Налице е и социален подбор при раздаването на парцелите за застрояване от общината. Така например, кварталите "Мария Луиза" (1918 г.) и "Батальона" се обитават предимно от университетски преподаватели, юристи и икономисти. В кв. "Лозенец" (1921 г.) се заселват артисти, писатели, поети, а в кв. "Александровска болница" (1880-1925г.) - медицински кадри.

Първите индустриални предприятия в София са в сферата на пивоварната и хранителна промишленост ("Захарна фабрика"- 1898 г., спиртната фабрика в Княжево - 1881г., пивоварни фабрики в Павлово - 1882 г., на ул. "Шейново" "Братя Прошек" - 1884 г.). През 1938г. само броят на индустриалните предприятия, насърчавани от държавата е вече 369, разпределени в над 11 индустриални бранша. Електроцентралата в Панчарево захранва с електрически ток първите обществени сгради в София от 1900г., а през 1901г. влиза в експлоатация и трамвайната мрежа на града. Много от запазените индустриални сгради са паметници на културата, като част от богатото архитектуртно наследство на града. В сферата на образованието, науката и културата от началото на ХХв. до 1943г.са изградени училища и висши учебни заведения, театри, музеи, художествени галерии.

Стихийното разрастване на столицата продължава до 1934 г., когато новите разширения на съществуващите квартали завладяват периферията на града и е крайно наложително този процес да бъде овладян с възлагането на нов градоустройствен план на София. Бурният растеж на столицата и тласъкът в развитието на индустрията нарушават идеята за контрол върху урбанистичния процес на града. Новият градоустройствен план на немския професор Мусман е завършен през 1938 г. и одобрен от Наредба-Закон с регулационна сила. Макар че е приет от населението и специалистите с резерви, планът Мусман дава основни насоки за развитието на транспортните комуникации, зелената система, оформянето на площадните и улични пространства, определя височините на застрояването в ЦГЧ и периферията. Планът остава нереализиран поради избухването на Втората световна война и независимо от резервите към него, той оказва голямо влияние върху градоустройственото мислене на българските архитекти и приобщаването на София към съвременното европейско градоустройство.

Богатото културно наследство на ЦГЧ включва около 830 ПК/КЦ, от които 110 са обявени с категория "национално значение".

Като типология те включват административно-търговски сгради (108); учебни сгради (21); сгради-посолства (31), сгради-министерства (6); банкови сгради (18); театрални сгради (6); църкви (22); паметници на монументалното изкуство (10), много жилищно-търговски, обществени сгради и др. Градоустройствената защита на ЦГЧ е осигурена чрез система от квартали, ансамбли, улични и площадни пространства със статут на ПК, а именно: "Зона на исторически развития обществен център", "Зона на старите пазарища", зона "Докторски паметник"; зона "Руски паметник"; жилищна зона "Център"; зона около къщи-музеи; зона около "Борисова градина". Културно-историческото наследство извън територията на ЦГЧ включва архитектурни, исторически и художествени ПК/КЦ в общините: "Лозенец" (с 48); т.н. "Трета извънградска зона"(част от община "Средец" с 50); "Оборище", "Красно село", "Витоша" (с 305), т.н. "Подуене - Батальона" (част от община "Оборище" - с 62).