По повод 140 години от обнародването на Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и влизането му в сила на 4 юни 1880 г., РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-СОФИЯ представя поредицата „140 години българско монетосечене”.
В рамките на четири седмици на сайта на музея ще може да научите интересни и любопитни факти за националните ни парични единици през годините.
ЧАСТ ПЪРВА: КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
За осъществяването на първото българско монетосечене след възстановяването на българската държава е било необходимо да се изградят институциите способни да реализират тази изключително сложна задача. Подготовката започва след като начело на временната управа застава Императорския руски комисар в България, който без никаква загуба на време създава Съвет за управление. Той се явява висшият орган на властта в освободените след Руско-турската война от 1877-78 г. български земи. Съветът се ръководи пряко от Императорския руски комисар в България и е временна институция. Основната цел на съвета е да подпомогне създаването и утвърждаването на държавно устройство на страната, обхващащо всички сектори на обществено-политическия живот: вътрешни работи, финансов, съдебен, за просвета и духовни дела, военен, за пощи, телеграфи, пътища, обществени работи и канцелария за общи работи и за дипломатически връзки, със специално статистическо бюро.
Основната институция, която следва да поеме организацията на новата финансова система на България е Националната банка. Осъзнавайки важността на тази стратегическа институция временното управление се заема да я изгради с предимство. Още през 1878 г. се изготвя проект за Устав на Българската народна Банка. Проектът е утвърден от княз Дондуков-Корсаков още на 6 януари 1879 г. Особено впечатление прави списъкът с имена на български обществени и политически дейци, на които да бъде предоставен за обсъждане проекта за Устав на Българската народна Банка. Сред имената фигурират Иван Евстратиев Гешов, Тодор Икономов, Григор Начевич, Йоаким Груев, Петко Каравелов и други видни общественици.
Едно от първите действия на новосформираната Българска народна банка е да започне проучване за отсичане на сребърни и златни монети в Русия . Готовността на Руското Правителство е да изпълни отсичането на сребърни и златни монети в следните количества:
- Сребърни монети – 4 000 000 два-франкови , 3 000 000 едно-франкови и 3 000 000 полу-франкови. За това количество сребърни български монети са били необходими 2558 пуда чисто сребро или 41900.04 килограма метал.
- Златни монети – 200 000 двадесет-франкови и 200 000 десет-франкови за които ще са нужни 7 пуда и 5 фунта чисто злато . Тоест за златните монети е бил необходим 116.7075 килограма чист метал.
Поради технически проблеми монетният двор в Русия не могъл да поеме отсичането на медни монети. Заради това още на 30 август 1880 г., МС взима решение за провеждане на конкурс за отсичане и на медни монети . Постановява се публичният конкурс да се обяви чрез официалните вестници на европейските държави. Търгът да се проведе в София. Уточняват се други важни детайли, между които е и условието на изпълнителя да се заплати в злато, а също така къде и на какви партиди да се доставят монетите. Същата година на 28 ноември БНБ изпраща своя оферта до МФ “...за направа на медни монети” с номинална стойност от 2 100 000 франка. Определено е състава на монетите да бъде “... 95% чист бакър, 4% калай и 1% цинк”. От тях 15 000 000 броя по 10 стотинки с номинална стойност 1 500 000 франка, с диаметър 30 мм и тегло 10 г; 10 000 000 броя по 5 стотинки с номинална стойност 500 000 франка, с диаметър 25 мм и тегло 10 г; 5 000 000 броя по 2 стотинки с номинална стойност 100 000 франка, с диаметър 20 мм и тегло 2 г.
Времето за предаване на цялото количество отсечени медни монети се определя на 12 месеца от деня, в който се подпише споразумението на Княжеското правителство с правителството на държавата, в която ще се отсекат монетите. Половината от сумата за извършване на услугата трябвало да се преведе в срок от 6 месеца, а другата половина до изтичането на срока от 12 месеца. За облекчаване на приема и ускоряване на сроковете процесът по предаване-приемане на монетите е трябвало да стане в количества, които Министерство на Финансите ще укаже и в следните градове на Княжеството: Видин, Лом-Паланка, Рахово, Никопол, Свищов, Русчук, Тутракан, Силистра и Варна.
Всички дейности по отсичането на най-масовите и най-употребявани от народа медни монети са протичали с абсолютна прозрачност и при строго спазване на закона и моралните норми.
За трите нови български медни монети са изготвени художествените проекти, включващи иконография, символи, семантика, послания, номинали. Моделите по които се предвижда да се отсекат монетите са се намирали в Министерство на Финансите.
Новите български монети отсечени от чист метал според изискванията на Латинската конвенция са заместили ниско пробните и инфлационни османски монети. В най-голяма степен това е било важно за функционирането на дребния пазар обслужващ ежедневните нужди на населението. Именно медните монети от 2, 5 и 10 стотинки са основният мотор на този пазар. Затова тяхното производство и пускането им в действие са жизнено важни. От всички постъпили оферти са разгледани общо 8, както и две телеграми.
Комисията препоръчва две от тях, които са по-изгодни за правителството. Решението по избора на една от двете оферти комисията оставя на министъра на финансите. Избрана е фирмата „Ralph Heaton & Sons” от Бирмингам, Великобритания.
Сключен е договор между правителството на Княжество България и фирмата “Ralph Heaton & Sons” за отсичане и доставка на медни монети . Договорът е изготвен и подписан в два екземпляра в София на 5 декември (стар стил) 1880 г., поради което монетната емисия е с реалната година на отсичането на монетите, т.е. - 1881 година. От страна на Княжество България договорът е подписан от Министър председателя и Министър на финансите Петко Каравелов и от Министъра на Външните работи Н. С. Стойчев.
Монетите са изработени съгласно закона гласуван от Народното събрание на Княжество България и обнародван с указ на княз Александър І Български (Батенберг) от 27 май 1880 г. (нов стил 9 юни 1880 г.) под номер 229. Предмет на договора са 30 000 000 броя монети от сплав: Мед 95%, Калай 4% и Цинк 1%. Тиражът е: 15 000 000 броя по 10 стотинки; 10 000 000 броя по 5 стотинки и 5 000 0000 броя по 2 стотинки. Теглото съответно е: 10 г за монетите от 10 стотинки, 5 г за 5 стотинки и 2 г за 2 стотинки. Диаметрите: 30 мм за 10 стотинки, 25 мм за 5 стотинки и 20 мм за 2 стотинки. Тиражите на монетите са спазени с изключение на 2-те стотинки, които са отсечени в тираж 4 996 345 броя, или с 3 655 броя по-малко. И днес тези, които вземат в ръцете си медна монета от 1881 година могат да видят надписа “HEATON” изписан с дребни букви под венеца от страната на номинала.
Неизбежно е първите проекти за българска монета да са изработени под силно външно влияние. Това в пълна сила важи за първата пробна медна монета САНТИМ. Налице са надписи на кирилица на номинала и държавата, но също и френската дума “еssai” изписана на латиница за да се означи, че монетата е проба. Освен това независимо, че номинала е изписан на кирилица, той е пряка транскрибция на френската дума за стотин(ка).
Част от монетите образци могат да бъдат видени в зала „Държавни и общински институции“ в постоянната експозиция на Регионален исторически музей – София.
Изданието, от което е почерпена информация за текста, е базирано на частна колекция и е труд на авторски колектив под общата редакция на Николай Цветанов. Двуезичната и богато илюстрована книга „Българското монетосечене. 1880 – 2010“ акцентира на различните исторически периоди в българското монетосечене след 1880 г. Монетната история е допълнена с публикуването на документи, монетни образци, фалшификати, проби и грешки.
Марина Дойчинова, РИМ-София
Още от поредицата:
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ВТОРА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ТРЕТА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
