По повод 140 години от обнародването на Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и влизането му в сила на 4 юни 1880 г. Регионален исторически музей – София представя поредицата „140 години българско монетосечене”.
В рамките на четири седмици на сайта на музея ще може да научите интересни и любопитни факти за националните ни парични единици през годините.
ЧАСТ ВТОРА: ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (1908 – 1946)
През 1886 г. след абдикацията на княз Александър I Български (Батенберг) на българския престол идва цар Фердинанд I Български (Сакскобурготски). Първият български владетел след Освобождението е син на австро-унгарски генерал и дъщерята на последния френски крал Лиу – Филип.
Двете балкански и световни войни, протекли в един сравнително кратък исторически период, довеждат до поредица от национални неблагополучия. Ефектът от тях се усеща най-вече във финансовата система. Именно голямата инфлация довежда до закона на БНБ от края на 1912 г. да се преустанови изплащането в злато на преносител на банкноти. През 1913 г. вече се зареждат Междусъюзническата (Втората балканска) и Първата световни войни. Настъпват тежки години за България. След подписването на Ньойския договор през 1919 г. инфлацията в страната достига толкова високо равнище, че среброто, вложено в монетите, става в пъти по-скъпо от номиналите, на които е отсечено. Населението започва да крие (трезорира) сребърните пари („бели пари – за черни дни“), с които разполага. По – късно от пазара започват да изчезват и никеловите монети. Търсенето им повишава тяхната стойност, но за сметка на банкнотите. Появява се т. нар. ажио (разликата между действителната и номиналната стойност) между монетите и банкнотите. Въпреки несъответствията между стойността на среброто в монетите и техният номинал банката е принудена да отсича сребърни монети през 1913 г. и 1916 г. Това обаче налага сериозни икономии и реално отсичането на сребърните монети от 50 стотинки през 1916 г. започва с матриците от 1912 г. По-късно в действие са пуснати и матриците от 1913 г. със вече състарения образ на царя. При тази емисия се наблюдават 13 основни разлики между двата образа на цар Фердинанд. Някои от по-съществените са: плешивостта на главата е по-изразена; черепът е по-заострен и изпъкнал отзад; носът е по-издължен; брадата е по-рехава и отпусната надолу; скулата е по-изпъкнала и торбичките под очите са по-изразени;
През 1915 – 1916 г. значителна част от авоарите на България е блокирана в немски банки. Сребърните монети са „скрити” от населението и това поражда сериозна липса на дребни монети. БНБ е принудена да планира отсичането на сребърни монети от 50 стотинки, 1 и 2 лева в Кремниц и Виена. Но инфлацията преминава в хиперинфлация. Среброто, вложено в монетите, става в пъти по-скъпо от номиналите. Левът вече не е конвертируем и за страната ни е по-изгодно да се разплаща в злато и сребро, отколкото да използва номиналите на собствената си парична единица. За да не изгуби количества благороден метал отсечените през 1916 г. монети са изтеглени и претопени. Точно поради тази причина днес те са едни от най-редките и ценени от колекционерите.
През 1917 г. по време на Първата световна война е отсечена нова монетна емисия. Търсенето на евтин материал довежда до появата на монети от цинкова сплав, която в последствие се оказва изключително неустойчива и податлива на корозия. Именно този факт е причината днес да са запазени съвсем малко монети от тази емисия.
През 1919 г. недостигът от монети в обращение е компенсиран с емисиите от 1923 г. и 1925 г. За отсичането на първата емисия е използван алуминий. Търсен е ефектът новите монети да приличат на сребърните от 1 и 2 лева от 1882 г. по размер и „блясък” на метала. Втората емисия монети от 1925 г. е произведена от медно-никелова сплав в монетните дворове на Брюксел, Белгия и Поаси, Франция.
Едва през декември 1923 г. е постигнато фактическо стабилизиране на лева спрямо долара при курс 139 лева за 1 американски долар. По това време американската валута е единствената в света конвертируема в злато.
През 1928 г. е приет нов закон за националната ни валута „Закон за стабилизирането на лева и за монетарната циркулация в Царство България”, с който се отменят предходните закони: Закон за правото на рязане на монети в Княжество България и Закон за монетите в Княжество България.
През 1930 г. в българското монетосечене за първи път се появява образът на цар Борис III Обединител. Освен на монетите ликът му се среща и на монетоподобни знаци като пендари за накит и медальони от злато, сребро и месинг. Новите български монети от емисия 1930 г. са отсечени в Германия и Унгария. Временното укрепване на икономиката позволява в периода 1930 – 1937 г. отново да се емитират сребърни монети, но вече с проба 500/1000. През периода на Втората световна война в България се отсичат левове под формата на монети от желязо.
Отлична илюстрация и любопитна подробност за монетосеченето при Цар Борис III е фактът, че стотинката почти изчезва. Единствената монета със стотинков номинал (50 стотинки) е отсечена през 1937 г. от медно-никелова сплав в Чехословакия.
Изданието, от което е почерпена информация за текста, е базирано на частна колекция и е труд на авторски колектив под общата редакция на Николай Цветанов. Двуезичната и богато илюстрована книга „Българското монетосечене. 1880 – 2010“ акцентира на различните исторически периоди в българското монетосечене след 1880 г.
Марина Дойчинова, РИМ-София
Още от поредицата:
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ПЪРВА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ТРЕТА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
