По повод 140 години от обнародването на Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и влизането му в сила на 4 юни 1880 г. Регионален исторически музей – София представя поредицата „140 години българско монетосечене”.
В рамките на четири седмици на сайта на музея ще може да научите интересни и любопитни факти за националните ни парични единици през годините.
ЧАСТ ТРЕТА: НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (1946 – 1990)
В началото на разглеждания период обстановката в страната остава изключително нестабилна поради военновременната ситуация, в която се намира България. В цялата страна има недостиг на разменни монети за дребни ежедневни плащания вследствие на засилено теглене и трезориране на спестявания от населението.
В периода между 1948 и 1989 г. център на валутната система на страните от СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), част от която е и България, е съветската рубла. Съотношенията на българския лев към другите валути се изчисляват през нейния курс. Съотношението лев – рубла (8,9 лева за 1 рубла) е зададено директно от Москва в официално писмо на Председателя на Управлението на Държавната банка на СССР от декември 1960 г.
Едва през 1951 г. се появява и първата емисия на народната власт, която ясно показва смяната на обществения слой, идеологията, символите и внушенията. Върху новата емисия монети се появява новия герб на страната, както и промяната в названието ѝ – Народна Република България. Появява се и неизменната част от символиката на периода – петолъчната звезда, а в двата герба от епохата на социализма се добавя и зъбното колело, което символизира индустриализацията на страната, началото на развитието на тежка промишленост и други стопански отрасли, несъществували в българската икономика в периода от Освобождението до края на Втората световна война.
През 1961 г. се коментира въвеждането на нов номинал от 0,5 стотинки, но предложението е отхвърлено. Изтъкнати са техническите неудобства, които биха възникнали поради изключително малкия размер на монетата. Единствените различни за българската парична система са двата нови номинала от 3 и 25 стотинки, повлияни от съветския стандарт.
През 1981 г. емисионната политика на БНБ бележи своеобразен връх по повод честванията, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава. Общонационалната кампания е отбелязана с една емисия златни монети, пет сребърни и 17 медно-никелови монети с общ тираж от 4 592 000 екземпляра. Върху тях са изобразени някои от най – значителните исторически събития, личности и сгради в многогодишната история на България. В периода след 1944 г. за първи път в историята на българското монетосечене могат да бъдат разграничени две основни групи монети: разменни, сечени за обслужване на монетното обращение в страната, и възпоменателни, често с колекционерска стойност, надвишаваща техния номинал.
В монетосеченето от социализма има и още две интересни събития. В рамките на международното сътрудничество със страните от СИВ две монети, създадени по български проект (1 лев „1300 години България. Дружба навеки НРБ – СССР” и 5 лева „1300 години България. Христо Ботев и Шандор Петьофи”), са отсечени съответно като 1 рубла и 100 форинта в монетните дворове на СССР и Унгарската народна република.
През 1998 г. започна научния проект на БНБ и Държавна агенция „Архиви”, които съвместно издадоха „Архивите говорят”. Петтомната поредица, представя документи за миналото на Централната банка от основаването й през 1879 г. до пределната за най-новата ни история 1989 година. Тя осигури публичен достъп до разсекретени огромни масиви с информация, отнасящи се до икономиката от социализма. Но и досега публикуваното от архивите не дава ясни сведения за първата монетна реформа от 1952 г., за валутните курсове до 1957 г., както и за каквито и да било документи, свързани с емисионната политика на БНБ. Това се дължи на факта, че тази информация е класифицирана като държавна тайна с най-висока степен на секретност „лично строго поверително”.
Навярно голяма част от тези документи са унищожени или извадени от официален оборот. Румен Аврамов редактор и един от съставителите на поредицата казва следното: „Не бива да има илюзии, че политическа система, контролирала стриктно архивната и обществената памет, е оставила недокоснати всички свои следи. Без съмнение през годините фондовете са пресявани и прочиствани или в тях просто не са попадали важни решения.”
Едно е сигурно и то е, че след 9 септември 1944 г. идеологизацията и политизацията на БНБ е част от активния процес по установяване на комунистическия режим в страната.
Изданието, от което е почерпена информация за текста, е базирано на частна колекция и е труд на авторски колектив под общата редакция на Николай Цветанов. Двуезичната и богато илюстрована книга „Българското монетосечене. 1880 – 2010“ акцентира на различните исторически периоди в българското монетосечене след 1880 г.
Марина Дойчинова, РИМ-София
Още от поредицата:
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ПЪРВА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ВТОРА
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
