По повод 140 години от обнародването на Законът за правото на рязане на монети в Княжество България и влизането му в сила на 4 юни 1880 г. Регионален исторически музей – София представя поредицата „140 години българско монетосечене”.
В рамките на четири седмици на сайта на музея ще може да научите интересни и любопитни факти за националните ни парични единици през годините.
ЧАСТ IV: РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (1990 – до днес)
В съвременното българско монетосечене се появяват нови идеи и материали едва след началото на политическите и икономическите промени след 1989 г. Информация за металите и техните сплави, използвани в производството на българските разменни монети от най – ново време, откриваме в публикуваните каталози от Българска Народна Банка. Интересна подробност при оформлението на съвременните български монети са техните гуртове (гурт - канта на монета, намиращ се между двете негови страни – ези и тура). Ако в периода от Освобождението до края на Втората световна война те са два вида – гладки или назъбени, а само някои от тях са с надпис „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, то след 1970 г. гуртовете са с най – разнообразно оформление и надписи.
След 1989 г. започва създаването и на колекционни серии от 2, 3 и повече монети, насочени предимно към колекционерите в страната и чужбина.
Новост при възпоменателните монети, емитирани от българския Монетен двор, са външното им оформление и ограничените тиражи, както и придружаващия ги подробен сертификат в стила на редица европейски монетни дворове.
По повод асоциирането на България към Европейската общност през 1993 г. са емитирани три възпоменателни монети от злато, платина и сребро. Досега това е единствената българска монета от платина с проба 999/1000 „Десислава“. Изключително сложната работа с един от най – твърдите и жилави метали е уникална разработка на български дизайнери и технически експерти.
През 1998 и 1999 г. са емитирани и първите малки златни монети (1,55 г) с чистота, отговаряща на стандартите за инвестиционно злато – 999/1000. Те имат и най – висока номинална стойност от всички съвременни български монети – 20 000 лева.
По случай началото на новото хилядолетие е създадена рядката българска монета с три отвора в нулите на цифрата „2000“, а през 2002 г. за първи път е емитирана и първата българска цветна монета „Сурвакари“. В същата година е пусната в обращение и първата разменна биметална монета – 1 лев, изработен от бяла сплав с външен пръстен от жълта сплав.
През първите години на XXI век са създадени и редица други ценни и интересни монети – първата трикомпонентна монета от сребро с двустранна оксидация на външния пръстен и позлатяване върху вътрешния кръг на обратната страна от серията „Именити български гласове“, посветена на прочутия български бас Борис Христов. През 2009 г. е емитирана и първата българска монета с ръчно нанесен силикатен емайл, посветена на 130 – годишнината от създаването на БНБ.
В периода от 1944 г. до наши дни върху лицевата страна на българските монети са изобразявани три основни знака: националния герб от социализма, новият национален герб, представен за първи път през 1998 г., а от 1999 г. насетне и емблемата на БНБ. За първи път в българската история в държавния герб на Република България е добавен, изписан върху бяла лента с трикольорен кант, девизът на българското Народно събрание „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“.
Изданието, от което е почерпена информация за текста, е базирано на частна колекция и е труд на авторски колектив под общата редакция на Николай Цветанов. Двуезичната и богато илюстрована книга „Българското монетосечене. 1880 – 2010“ акцентира на различните исторически периоди в българското монетосечене след 1880 г.
Марина Дойчинова, РИМ-София
Още от поредицата:
140 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО МОНЕТОСЕЧЕНЕ: ЧАСТ ПЪРВА
