По случай 130 години от началото на строежа на сградата на Народното събрание в София, ето и подробности около нейната история.
Постройката на пл. „Народно събрание” в столицата е строена на три етапа, а именно:
I етап – 1884-1886 г.;
II етап – 1896-1899 г.;
III етап – 1925-1928 г.
Роденият в Белград, жител на Виена с българско потекло и възпитаник на Политехниката в Цюрих архитект Константин Йованович (1849-1923) е поканен през 1881 г. от тогавашния министър на народното просвещение Константин Иречек (1854-1918 г.) да проектира мъжките гимназии в София и Лом. Докато е в България, му е поръчан проект за сграда на Народното събрание в София. Йованович представя своята идея в неоренесансов стил на 7 май 1884 г. На 23 май с. г. е гласувана сумата от 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември 1884 г. княз Александър I, търновският митрополит Климент и председателят на Народното събрание Стефан Стамболов полагат тържествено основния камък. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928).
През 1896-1899 г. се осъществява проект за двуетажно крило от север с помещения за канцеларии и архив, подписан от арх. Йордан Миланов (1867-1932 г.) – тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ). През 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски” по проект на арх. Пантелей Цветков (1894-1954). Тъй като чертежите са подписани от арх. Пенчо Койчев (1876-1957) – като началник на Архитектурното отделение към МОСПБ по онова време, често се посочва неговото авторство за това крило.
В момента на проектирането, сградата е разположена в покрайнините на града.
Понастоящем тя се намира на един от най-оживените столични булеварди – „Цар Освободител”, затваря северния фронт на едноименния централен градски площад и представлява доминанта на ансамбъла, който го оформя. В непосредствената среда са разположени: централно на площада - паметникът на Цар Освободител, на запад - сградата на Централното управление на Българска академия на науките, а в южната част на площада – хотел „Радисън” (бивш „София”), Студентският дом на културата и няколко кооперативни апартаментни сгради.
Плановата композиция е изградена на принципа на осовата симетрия – с централно разположена пленарна зала с диференцирани места за народните представители, гости и дипломати, с място за почивка и бюфет зад нея и двустранно развити кулоари, към които има канцеларии и стълби за галерията към залата. Главният вход е симетрично композиран на фасадата към пл „Народно събрание” и допълнително подчертан с надписа над него на девиза на институцията „Съединението прави силата”. Главното фоайе е с подчертано тържествено въздействие и осветено с оберлихт.
Материалите за интериорното оформление и обзавеждането са внесени от Австро-Унгария, Чехия и др. Колоните и други елементи от камък са автентично запазени.
Конструктивната система е типична за времето на строеж – масивни тухлени носещи стени и дървена покривна конструкция. Покривът и облицовките на подовете не са автентични. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от КИПП „Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009 г.). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.
Сградата на Народното събрание в София, заедно с Народната банка на ул. “Крал Петър” № 12 в Белград (1888-90, 1922-25 г.) са най-големите постижения на арх. Константин Йованович. Обявена е за паметник на културата от национално значение във в. Известия бр. 73/1955 г. С писмо на Националния институт за паметници на културата (НИПК) № 1787/21.05.1976 г., е декларирана за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение”.
