На 16 април 2015 г. се навършват 136 години от приемането на Търновската конституция. С нея се полагат основите на независимото Княжество България.
Търновската конституция е приета от Учредителното събрание на 16 април 1879 г. Самото то е свикано около два месеца по-рано – на 10 февруари в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229 на брой. Някои от тях са избрани от населението, други участват по право, трети са назначени от руския императорски комисар.
Първоначалният проект за “Органически устав” е изготвен в канцеларията на Временното руско управление, съгласуван е с български общественици и руска императорска комисия. В него се предвижда силна монархическа власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз.
При последвалото обсъждане на проекта в Учредителното събрание възникват остри разногласия между либералите и консерваторите. След бурни дискусии са внесени съществени промени в либерален и демократичен дух. Въведен е например принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 години мъже. Отхвърлена е възможността да има и назначени народни представители. Утвърден е еднокамарен парламент. Приети са и редица други либерално-демократични принципи: забрана на титли, разделянето на съсловия, неприкосновеност на частната собственост, на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот и пр. Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно, пълна свобода на печата, забрана на цензурата и др.
Въпреки някои по-късни изменения, които разширяват правомощията на монарха, Търновската конституция е сред най-демократичните основни закони на своето време.
