Иван Иванов е сред най-успешните кметове на София. Инженер по професия, той е роден през 1891 г. в Сливен в семейството на полк. Никола Иванов. Първо учи в Стара Загора, а след това във Военното училище в София. Напуска го и заминава за Мюнхен, където през 1915 г. завършва Техническия университет. След завръщането си постъпва на работа в Отделението за водоснабдяване и канализация при Столична община. През следващите години натрупва професионален опит и е инициатор за осъществяването на редица идеи, свързани с промяната на облика на столицата. Най-големият му успех е построяването на водопровода “Рила – София”. Изграден е за 8 години и е открит тържествено на 23 април 1933 г. на стадион “Юнак”.
През май 1934 г., с царски указ, инж. Иван Иванов е назначен за кмет на София и управлява Столична община повече от десет години (до 9 септември 1944 г.). По негово време се извършва основна реорганизация на службите в Столична община. Назначават се на работа добри специалисти, значително се подобрява финансовото състояние на общината. Изработен и одобрен е нов градоустройствен план на София, известен като "План Мусман" (1938 г.). Поради избухването на Втората световна война той остава нереализиран. През 1938 г. към София са присъединени околните села и се образува нова административно-териториална единица – Столична голяма община.
Под ръководството на инж. Иванов се извършват множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, озеленяването и павирането на града. Въвежда се автобусният (26 април 1935 г.) и тролейбусният (8 февруари 1941 г.) транспорт. Така София се превръща в съвременна европейска столица.
След установяването на отечественофронтовския режим в България, инж. Иван Иванов е арестуван и осъден на доживотен затвор. Когато обаче започва изграждането на язовир “Искър”, новата власт е принудена да прибегне до неговите професионални познания и умения. През 1946 г. бившият софийски кмет е помилван и пуснат на свобода.
Инж. Иван Иванов умира след тежко боледуване на 20 юни 1965 г.
