Екзарх Йосиф е първият екзарх на новоосвободена България. Освен висш духовник, той е известен общественик. На 20 юни 2015 г. се навършват 100 години от неговата смърт.
Той е роден в Калофер на 5 май 1840 г. Светското му име е Лазар Йовчев. След завършване на класното училище в града става помощник-учител при Ботьо Петков. Учи във френския католически лицей “Св. Жозеф” в Цариград (1862-1864). С материалната подкрепа на българските търговци в Цариград завършва Философско-литературния и Правния факултет на Сорбоната в Париж (1864-1870).
През 1872 г. приема монашеството и последователно е йеродякон, йеромонах и архимандрит. Като екзархийски протосингел активно съдейства за установяване на духовната власт на Българската екзархия в “смесените” епархии в Македония и Одринска Тракия. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и ловчански митрополит.
След свалянето на Антим І от екзархийския престол, на 24 април 1877 г. е избран за български екзарх. Начело на Екзархията след Освобождението полага много грижи за напредъка на църковно-училищното дело в останалите под османска власт български земи. Екзарх Йосиф е депутат в Учредителното събрание (1879 г.), почетен член на Българското книжовно дружество (1902 г.), награждаван е с висши български и руски ордени.
Умира на 20 юни 1915 г. в София. Погребан е в църквата “Света Неделя”. Оставя почти цялото си имущество за народополезни нужди. Завещанието е изготвено на 6 май 1915 г., а състоянието му включва влогове в банки, ценни книжа и облигации от български и чужди заеми. Със средствата на екзарх Йосиф І са образувани няколко дарителски фонда.
