На 7 септември тази година се навършват 75 години от подписването на Крайовската спогодба. Този акт се счита за безспорен успех на българската дипломация, тъй като нашата държава си възвръща изгубена територия без да пролее капка кръв.
В Междусъюзническата война България претърпява първата национална катастрофа. Според Букурещкия мирен договор (22 юли 1913 г.), сключен между България, бившите й съюзници и Румъния, Южна Добруджа е присъединена към северната ни съседка. По време на Първата световна война българските войски навлизат в областта и тя е върната обратно на България.
След втората национална катастрофа обаче Южна Добруджа отново попада в пределите на Румъния. Тя запазва властта си над региона до 1940 г. С кратки прекъсвания там е наложено извънредно положение и цензура.
След избухването на Втората световна война развитието на Добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Под натиска на Германия, Съветския съюз и Италия на 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договор, по силата на който Южна Добруджа е върната на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти и българи от Северна Добруджа. Кервани от камиони и каруци, претъпкани с българи, пъплят из Южна Добруджа и стоварват в градовете и селата възрастни хора, мъже и жени с разплакани бебета на ръце. След 2-3 години работливите добруджанци от Север успяват да се съвземат и да преодолеят мизерията.
Връщането на Южна Добруджа с основание се счита за огромен успех на българската дипломация и преди всичко на цар Борис ІІІ. България успява да си възвърне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв. Този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война.
