На 2 февруари 1896 г. династията на Кобургите излъчва първия православен представител в редиците си. След раждането си (18 януари 1894 г.) престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в лоното на Римокатолическата църква с имената Борис Клемент Роберт Пий Станислав Ксавие. Впоследствие той приема православието. Обредът включва само миропомазване, защото по православния канон извършеното вече кръщене се признава.
Историческият акт е продиктуван от записаното в приетата през 1879 г. Търновска конституция. Чл. 37 от основния закон гласи: „Господствующа в Българското княжество вяра е Православно-християнската от Източно изповедание.” Следващият чл. 38 уточнява: „Българский Княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православието. Само първий избран българский княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея.”
Първият български княз Александър Батенберг е протестант и това важи само за него. Фердинанд Кобурготски обаче е католик и избирането му на престола е противоконституционно, защото нарушава чл. 38 от Търновската конституция. Ето защо на 15 май 1893 г. ІV ВНС променя този член и родоначалникът на династията си остава законно католик. Оттук насетне на преден план застава въпросът за вероизповеданието на престолонаследника. Княз Фердинанд І лично се заема с неговото решаване, защото желае да укрепи позициите си пред руския император. Князът прави няколко безнадеждни опита да получи специално разрешение от папа Лъв ХІІІ, но каузата му е обречена. Тогава княз Фердинанд решава да действа против волята на Ватикана, семейството и жена си княгиня Мария Луиза и оповестява, че престолонаследникът ще приеме православно вероизповедание.
За целта на 22 януари 1896 г. князът издава манифест, който е прочетен в парламента от премиера д-р Константин Стоилов. Същия ден Николай ІІ телеграфически поздравява Фердинанд за „патриотическото решение”. Новината е посрещната с радост от българския народ.
На 1 февруари в София пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. От Цариград идва самият български екзарх Йосиф І. На 2 февруари в столицата цари празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборната църква „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”) са изпълнени с народ. В 9.30 ч. започва тържественият молебен. В катедралния храм пристигат княз Фердинанд І и министрите. Детето е облечено в бели дрехи. В ръцете на граф Кутузов то взема първо причастие в новата вяра. След ритуала екзарх Йосиф І прочита акта за приемането на Борис Търновски в лоното на православната църква. После 52 топовни салюта отекват във въздуха.
През следващите пет дни всички Велики сили, подписали Берлинския договор преди 18 години, признават Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на страната в Европа най-после е узаконено. Папа Лъв ХІІІ отлъчва Фердинанд и много от роднините му скъсват с него всякакви отношения. Майката княгиня Мария Луиза е дълбоко засегната и крайно огорчена. Ревностна католичка, тя не може да приеме, че невръстният й син ще се откаже от вярата на предците си. Следващите деца на княжеското семейство – Кирил, Евдокия и Надежда, са кръстени като католици.
