На 1 март 1941 г. в дореца Белведере във Виена цари тържествена обстановка. В 13.35 ч. министър-председателят проф. Богдан Филов, който е водач на българската делегация, подписва протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт. От страна на съюзниците параф под документа слагат германският външен министър Й. Рибентроп, граф Г. Чано – министър на външните работи на Италия и японският посланик Ошима.
На следващия ден правителственото мнозинство в Народното събрание с “шумни овации” ратифицира присъединяването на България към Тристранния пакт. Още на 1 март части на германската армия навлизат на българска територия. По този начин се слага край на политиката на неутралитет, която България следва след избухването на Втората световна война и става съюзник на хитлеристка Германия.
Тристранният пакт е подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия, Италия и Япония. На практика той играе основна роля в световната политика през следващите няколко години. Пактът формализира сътрудничеството между трите държави във военната област и гарантира взаимодействието при осигуряване на интересите им в световен мащаб.
В следващите месеци последователно към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словакия.
С включването на България към пакта цар Борис ІІІ и българските управници, според мнението на редица историци, избират единствено възможния благоприятен изход в този момент. Така страната ни се спасява от разгром, от даване на стотици хиляди жертви, от попадане под чужда военна сила и установяване на окупационен режим.
