Евдокия Петева-Филова е български учен етнограф. Родена е на 21 март 1901 г. в гр. Шумен, в семейството на Васил Петев и Неда Папазова (Папазоглу). Баща й от 1896 г. е във военната свита на княз Фердинанд, а впоследствие и военен възпитател на бъдещия цар Борис III.
Евдокия Петева завършва с отличие Първа девическа гимназия в София. През 1918-1922 г. следва История на изкуството и философия в Мюнхен и Вюрцбург. Защитава докторат. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей.
Автор е на десетки научни трудове. В центъра на вниманието й е народното изкуство и орнаментиката по българските тъкани, шевици и накити. Съавтор със Ст. Л. Костов на труда „Селски бит и изкуство в Софийско” (1935 г.). Тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка е на първата монография за художника Иван Милев.
През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
Евдокия Петева се омъжва (1932 г.) за известния учен и политик проф. Богдн Филов. След Деветосептемврийския преврат той е арестуван, а имуществото им е конфискувано от новата власт. Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, тя набързо е „изселена“ от София. Първо е въдворена в Дулово, а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. е преместена в Самоков, където живее почти до смъртта си. Тук тя издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата й за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира в началото на март 1973 г.
