Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, един от ръководителите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
Той е роден в Ново село, Щипско (днес в Република Македония). Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети свети Кирил и Методий”. През Първата световна война е български чиновник в Щипската община, за кратко е в редовете на българската армия. След края на войната се записва като студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е един от основателите и председател (началото на 1920) на Македонското студентско дружество „Вардар”. Тогава е поканен от Тодор Александров за секретар в Задграничното представителство на ВМРО.
Активната легална дейност на Ив. Михайлов свършва с убийството на Т. Александров (31.08.1924), който е негов приятел и учител. Той е избран за член на ЦК на ВМРО (1924-1934) и се заема с наказване на убийците на Александров. Става ръководител на дясното течение в македонското освободително движение и в следващите години се налага като фактически лидер на ВМРО. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. По негово лично нареждане се предприемат терористични акции срещу федератисти, земеделци и комунисти. Засилват се братоубийствените борби във ВМРО, което довежда до отслабване на организацията и до настройване на общественото мнение в България срещу нея.
След преврата на 19 май 1934 г. правителството начело с Кимон Георгиев си поставя за цел да унищожи ВМРО, за да подобри отношенията между България и Кралство Югославия. Организацията е забранена. Михайлов минава в нелегалност и заедно със съпругата си Менча Кърничева емигрира в Турция. Получава задочна смъртна присъда. По-късно живее известно време в Полша, Унгария и Хърватско. След 1945 се установява за постоянно в Рим, Италия. В италианската столица Ванче става обединителна фигура за българската емиграция от Македония, ръководи македонските политически организации в САЩ и Канада. Той е автор на книгите „Македония – Швейцария на Балканите” (1950), „Спомени (4 тома, 1958-1973), „В.М.Р.О.” (1978) и др. Ив. Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г.
Днес е издигнат паметник на Ванче в Борисовата градина в столицата. Неговото име носят улици в София, Бургас, Благоевград, Габрово и други градове в България.
