Петър Димков е български офицер, народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България. Роден е в София в семейството на свещеник Иван Димков.
През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. По време на следването си посещава и лекции в Медицинския университет. Интересува се преди всичко от хомеопатия, Тибетска медицина и ирисова диагностика. Запознава се с трудовете на Лев Толстой.
След завръщането си в България е назначен като подпоручик (1909) в 25-и драгоманския полк в Цариброд (днес Димитровград в Сърбия). Ето и званията, които получава по време на военната си кариера: поручик (22 септември 1912), капитан (1 октомври 1915), майор (1 април 1919), подполковник (15 октомври 1925) и полковник (6 май 1931). Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912-1918). В боевете е раняван 8 пъти. През 20-те и първата половина на 30-те години заема различни командни постове. Димков е началник-щаб на 8-а пехотна дивизия (1931), командир на 21-ви пехотен полк (1933), помощник-командир на 4-та пехотна дивизия (1934), помощник-командир на 3-та пехотна дивизия (1935). Уволнява се от армията през 1936 г. и е приведен в запаса.
П. Димков следва традицията в своето семейство и посвещава по-голяма част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина. Димков се занимава с лечителството в страната и чужбина. Прилага традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека, а след това за физическото тяло. Смята, че няма неизлечима болест. Димков широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българската народна медицина” излиза през 30-те години в три тома и претърпява четири издания. Но в периода на комунистическия режим книгите на Димков са забранени от политическата цензура.
През 1939 г. П. Димков среща Учителя Петър Дънов. Веднага възприема идеите му и става негов последовател за цял живот. Активно участва в събирания на Бялото братство.
Димков смята, че най-великата сила е тази на мисълта. Неговият девиз е: „Тайната на вечната младост и красота се крие в здравето. А тайната на здравето е умереност във всичко.” Самият той доживява пределната 95-годишнина (умира на 4 октомври 1981 г.) и е най-яркото доказателство за качествата на системата му за здравословен, осмислен и духовно извисен начин на живот.
