Георги (Гоце) Николов Делчев е виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, идеолог и организатор на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония
Той е роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш (днес град Килкис в Гърция). Учи в българската екзархийска прогимназия в родния си град. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (1891), където заедно с Дамян Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов създава таен революционен кръжок. След това постъпва във Военното училище в София. Заради участие в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му (1894).
Завръща се в Македония. От есента на 1894 г. е назначен за учител в Щип. Отново се среща с Дамян Груев и двамата създават организационни комитетите, събират средствата за въоръжената борба. На Солунския конгрес на ВМОРО (1896) участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. През есента на същата година Гоце е главен учител в Банско. Принуден да напусне града, той преминава в нелегалност и става професионален революционер. Заедно с Даме Груев известно време е задграничен представител на организацията в София. Създава, организира и ръководи четническия институт на ВМОРО (1898-1899). Като главен ревизор на четите предприема няколко обиколки из Македония, Одринско и Родопите. Делчев е привърженик на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решението на Солунския конгрес на ВМОРО (1903) за повсеместно стратегическо въстание през пролетта на същата година, тъй като преценява, че подготовката на такава акция не е достатъчна, а и не вярва, че великите сили ще окажат помощ на въстаналия народ.
След среща с Дамян Груев в началото на май 1903 г. Гоце се отправя за Серския революционен окръг. Към него се присъединяват четите на Георги Бродалията и Димитър Гущанов. При село Баница те са обградени от турска войска. В завързалото се сражение Гоце пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Тялото на Делчев е изпратено в Сяр и е разпознато от местните власти. По време на Първата световна война останките му са пренесени от Михаил Чаков в България. След 9 септември 1944 г. новото комунистическо правителство променя политиката си по македонския въпрос. Под натиска на СССР и СФР Югославия костите на Гоце Делчев са предадени на Скопие.
Паметник на Гоце Делчев е издигнат в Борисовата градина, а един от софийските булеварди носи неговото име.
