1887г. - 135 години от официалното откриване на сградата на Княжеския дворец (сега Национална художествена галерия). Сградата, в която сега се помещават Националната художествена галерия и Етнографския музей, е бившият царски дворец.
Тя е строена на два етапа. Тържественото откриване е 1882 г., като нейн архитект е Виктор Румпелмайер, а през 1887 г. е построено североизточното крило. То е било основно жилищната част и е проектирано от Фридрих Грюнангер, по поръчка на възкачилия се вече на трона - княз Фердинанд.
В първоначалната сграда са се помещавали османска администрация, затвор и съдилище, в което е съден и Васил Левски. След Освобождението тази сграда опустява и Народното събрание решава да бъде преустроена като дворец. Ремонтът е извършен бързо и небрежно от руски офицери и скоро след като се нанася Батенберг е принуден да се изнесе оттам, за да може сградата да бъде съборена и на нейно място да се построи нова, достойна за дворец на новосъздаденото княжество. Още от османско време са останали и четири подземни тунела. Единият , използван за доставки на храна за царското семейство, е толкова голям, че може да се кара автомобил в него, а друг води към сегашния хотел България.
С идването на комунистическия режим сградата отново запада. Оградата е разрушена, позволявайки на скитници да нощуват в царския парк, всички ламперии са унищожени, а стените боядисани с блажна боя. За кратко сградата е била кабинет на министър-председателя Георги Димитров, а при строежа на неговия мавзолей е премахната парковата алея пред централния вход. През 1953 г. е взето решението сградата да бъде предоставена на Националната художествена галерия и Етнографски музей.
