Д-р Георги Вълкович е един от най-образованите и харизматични български политици след Освобождението.
Роден е през 1833 г. в Одрин, но произходът му по бащина линия е от големия, богат и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Завършва Военномедицинското училище в Цариград (1857). Специализира хирургия в Париж (1860-1863). За кратко е лекар в централната болница в Дамаск (1865). Професор по хирургия и директор на болницата „Хайдар паша” в Цариград (1870-1871). През 1872 г. е произведен в чин полковник от османската военна администрация и същевременно е бей в гражданската йерархия. От 1875 г. е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество (след 1911 Българска академия на науките).
През май 1878 г. д-р Вълкович подава оставка и се завръща в България. Включва се активно в политическия живот. Той е един от лидерите на Консервативната партия. Депутат в Учредителното събрание (1879), в І Велико народно събрание (1879) и в ІІІ Обикновено народно събрание (1882-1883). Директор на земеделието, търговията и обществените сгради (1879), на пощите и телеграфите (1881) в Източна Румелия. Министър на външните работи и изповеданията в Княжество България (1881-1883) и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1882). Вълкович е председател на Държавния съвет (1883) и управител на всички болници по време на Сръбско-българската война (1885). На следващата година оглавява Александровската болница в София.
От 1887 г. започва дипломатическата част от живота на д-р Вълкович. Той е в близки отношения със Стефан Стамболов, който го изпраща на ключовия пост – дипломатически агент в Цариград с две основни задачи. Първо, да подобри взаимоотношенията между Княжество България и Османската империя и, второ, да облекчи живота на българите в европейска Турция. В следващите години, със своята последователна дейност, д-р Вълкович постига значими резултати в тези насоки. Но скоро става жертва на политически атентат. Той е първият български политик, убит в чужбина. На 12/24 февруари 1892 г., малко след 19 часа, е наръган с нож в корема на ул. „Мердаванли” в дипломатическия квартал на Цариград. Успява да измъкне с две ръце ножа и пада до къщата на английския генерален консул Костико. Два дни по-късно умира. Покушението е организирано от Наум Тюфекчиев и извършено от български емигранти – противници на Ст. Стамболов. Но те изпълняват нарежданията на Азиатския департамент в Русия.
Тялото на д-р Г. Вълкович е пренесено в България и той е погребан в Пловдив. Днес една малка улица в центъра на София носи неговото име. В експозицията на Регионален исторически музей – София е изложен дипломатическият костюм на д-р Вълкович.
