На 16 април 2014 г. се навършват 135 години от приемането на Търновската конституция. С този акт се полагат основите на независимото Княжество България. Приета е от Учредителното събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Велико Търново. Първите български депутати са 229, някои от които са избрани от населението, а други участват по право или са назначени от руския императорски комисар.
Първоначалният проект за “Органически устав” е изготвен в канцеларията на Временното руско управление, съгласуван с български общественици и руската имперска комисия. В него се предвижда силна монархическа власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз.
При обсъждането на проекта в Учредителното събрание възникват остри несъгласия между либерали (младите) и консерватори (старите) и след бурни дискусии са внесени съществени промени. Приет е принципът на всеобщо избирателно право за навършилите 21 години мъже; отхвърлена е възможността да има и назначени народни представители; утвърден е еднокамарен парламент. Приети са и редица други либерално-демократични принципи: забрана на титли, всякакви отличия (освен военните), разделянето на съсловия; неприкосновеност на частната собственост, забрана на непредвидени в закона наказания и извънредни съдилища, както и на мъченията и на конфискуването на имот и пр. Постановява се първоначалното образование да бъде задължително и безплатно; пълна свобода на печата, забрана на цензурата и др. Въпреки някои по-късни изменения, разширяващи правомощията на монарха, Търновската конституция е сред най-демократичните основни закони на своето време. В протоколите на Учредителното събрание е записано, че за столица на Княжество България е избрана София.
