95 години от смъртта на Иван Вазов
Иван Минчов Вазов е народен поет, белетрист, драматург и публицист, наричан често „патриарх на българската литература”. Той е действителен член (1881) и почетен член (1921) на БАН, почетен доктор на филологическите науки на Софийския университет (1921). Ето в едри щрихи по-важните моменти от неговия живот и творчество.
Финалисти в конкурса "Гербът на София"
130 години от рождението на Димо Казасов
Димо (Димитър) Тотев Казасов е български политик, журналист, общественик и публицист. Той е роден в Трявна. Завършва гимназия в Русе (1904) и право в Софийския университет (1918). Учителства в Тутракан, Русе, Бургас, Бяла и др., секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917).
ПРАЗНИЧНА СЕДМИЦА
МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ организира ПРАЗНИЧНА СЕДМИЦА в чест на първата година от откриването на постоянната си експозиция. Тя е в периода 12–17 септември 2016 г.
Творческа сесия
МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ организира "Творческа сесия" във връзка с детския конкурс "Гербът на София". Тя ще се състои на 1 септември 2016 г. от 11:00 до 18:00 ч.
КОНЦЕРТ: The Cracks
МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ има удоволствието да представи музикантите от The Cracks. Американското дуо ще изнесе концерт във фоайето на нашата сграда на пл. "Бански" 1 на 7 септември 2016 г. от 18:00.
130 години от рождението на Дора Габе
Дора Петрова Габе е известна българска поетеса, писател и преводач. Тя е родена в село Харманлък (днес Дъбовник), Добричка област. Завършва гимназия във Варна.
120 години от рождението на Иван (Ванчо) Михайлов
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, един от ръководителите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
"ГЕРБЪТ НА СОФИЯ" – конкурс
МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ организира детски конкурс на тема: "ГЕРБЪТ НА СОФИЯ". Той е открит за участие от 21 май до 2 септември 2016 г, включително.
130 години от преврата срещу княз Александър І
През лятото на 1886 г. градусът на политическото напрежение в Княжество България нараства. Засилват се агитациите за насилствено отстраняване на княз Александър І. Висши офицери от българската армия започват да оценяват неговата детронация като необходимо условие за подобряване на отношенията с Русия.







