На 8 ноември 2020 г. се навършват 145 години от рождението на първия български изкуствовед – Андрей Протич.
Той е роден през 1875 г. във Велес. Гимназия завършва в София. Следва в Хайделберг, Лайпциг и Дрезден. Завършва немска филология, история на изкуството и философия. Владее немски, английски, френски, италиански и руски езици. Работи в Народната библиотека, учителствува, бил е началник на Културното отделение при Министерството на народното просвещение. Научните му интереси са в областта на средновековното изкуство и култура, църковната и възрожденска архитектура, археологията, художествената критика. Автор е и на художествени произведения.
През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство”. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан”. През 1907 г. дебютира с три заглавия – „Изящното изкуство в България”, което излиза на английски в Лондон, „Изкуство, театър, литература”, което е отпечатано в Кюстендил, а “Ева” среща своите читатели в София.
В художественото оформяне на неговото единствено, „по- различно” произведение -„Ева”участват много бележити български творци от началото на ХХ в. Автор на корицата е големият майстор на четката Александър Божинов. С миниатюри участват още десетина художници, декоратори и архитекти. Между тях Петър Морозов, Петър Паспалев, Никола Петров, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Анна Йосифова. В този екип участва и Кирил Маричков, дядо на роклегендата, чието име носи.
По време на Първата световна война Андрей Протич е военен кореспондент и за проявите си е награден с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“.
От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София.
Автор е на значими произведения за София – книгата „ Архитектоническата форма на софийската църква „Св. София“. Художествено-историческо изследване”, издадена в София през 1912 и на студията „Изкуството на София”, включена в Юбилейната книга на столицата от 1928 г.
Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 – 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.
Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.
Умира на 3 ноември 1959 г. в София.
