„Цялата си 50-годишна творческа дейност съм посветил всеотдайно на бъдещето на българските градове и преди всичко на моята родна София“. Арх. Атанас Агура.
Името на фамилия Агура е вписано със златни букви в новата българска летопис. Историята й се проследява назад във времето до втората половина на ХVІІІ в. През първата половина на ХІХ в. с оттеглящите се руски войски от българските земи тръгват и хиляди българи от Силистренско, Разградско и Шуменско, търсещи спасение в Руската империя. С тях се преселва и Димитър от с. Невша, Шуменско, който се установява в село Чешме Варуита, Бесарабия. Тук семейството получава фамилното си име Агура, с което проф. Димитър Агура се завръща в България след Освобождението.
Архитект Атанас Агура е роден в София на 25 януари 1926 г. в семейството на строителния инженер Димитър Агура и Велика Начева, завършила френска филология в град Нанси, Франция. Негов дядо е известният историк, политик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Димитър Агура. Той е първият хабилитиран професор на университета и на няколко пъти негов ректор. В семейството на Димитър и Велика се раждат трима сина – първородният Димитър, архитект и проектант на кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, вторият Атанас и третият Константин, инженер и директор на техникума „Вилхелм Пик“.
Още от дете Атанас Агура обича да рисува сгради, къщи и пейзажи и благодарение на напътствията на своите родителите се насочва към архитектурата, която се превръща в негово призвание и професия. Едва на 6 години, малкият Атанас участва със свои творби в изложба, представена пред софийската публика. През 1944 г. бъдещият архитект завършва Първа софийска мъжка гимназия, а септември с.г на власт идва Отечественият фронт. Тези бурни и несигурни времена поставят на тежки изпитания семейството на инж. Димитър Агура. След като младият Атанас изкарва казармата е приет в Държавна политехника със специалност архитектура, но през 1948 г. е взето решение неговото семейство да бъде изселено в района на Тутракан, Силистренска област. От тази мярка ги спасява застъпничеството на съветския инженер, който ръководи строежа на Авторемонтния завод на гара Искър, където работи инж. Димитър Агура. За съжаление вторият му син не успява да избегне злочестата съдба и прекарва две години в ада на трудовите лагери. След няколко годишно прекъсване на обучението си, наложено му от политическите страсти на времето, през 1956 г. А. Агура завършва висшето си образование с отличие.
Арх. Атанас Агура е една от най-ярките творчески личности в българската архитектура от втората половина на ХХ в. Любимата област на именития архитект е градоустройството и проектирането на обществени сгради, като неговият професионален път може да се раздели на два етапа. Първият (1957-1997) включва проектантска и ръководна дейност в институтите „Хранпроект“, „Заводпроект“, „Главпроект“ и „Софтпроект“, а вторият (от 1997) е свързан с оглавяваното от него частно проектантско бюро „ААА Архитектпроект“ ЕООД. Арх. А. Агура е автор и съавтор на повече от 90 градоустройствени и архитектурни проекти, голяма част от които са реализирани. Той участва в изработването на градоустройствените планове на централните градски части на Благоевград, Бургас, Велико Търново и др. От 1972 г. той участва активно в дейността по проблемите на новия общ градоустройствен план на София и нейният градски център. Проектира редица отделни столични ансамбли и зони, сред които е и реализираното през 1975-1976 г. оформяне на площада пред Народния театър „Иван Вазов“. В навечерието на честванията, свързани с 1300 г. от създаването на България, арх. А. Агура е определен от Министерски съвет за главен проектант на околното пространство на Националния дворец на културата. Заедно с арх. Александър Баров (автор на сградата) и Валентина Атанасова (ръководител на екипа паркостроители) са разработени общите и детайлни планове на този мащабен проект. Работата на арх. Агура е свързана с цялостното архитектурно и художествено оформление на пространството под и около НДК. В следващите години са реализирани и редица други негови градоустройствени и архитектурни проекти, като: преустройството на част от столичния бул. „Витоша“; реконструкцията на сградата на Международната банка за инвестиции и развитие на пл. „Гарибалди“; мемориален комплекс „Св. Георги Победоносец“ в спортен комплекс „Левски-Герена“; административната сграда на „Булстрад“ на пл. „Позитано“; хотел „Етър“ във Велико Търново и много други в цялата страна.
През 60-те години на ХХ в. младият тогава архитект се впуска в едно ново за него предизвикателство, което го оформя като всестранно надарена личност. В продължение на близо десетилетие арх. Агура взима активно участие в редица автомобилни състезания. Първоначално с Йордан Топлодолски в екип, а впоследствие с брат си Константин Агура, Илия Чубриков, Борис Грозев и Атанас Тасков той печели множество състезания и четири шампионски републикански титли. Освен на българска територия, Атанас Агура участва и в редица състезания в чужбина, най-емблематичното от които е рали „Монте Карло“. През последната година от активната си състезателна кариера архитект Агура печели Панаирното рали в Белград (1969).
За своята дейност като архитект и автомобилен състезател архитект Атанас Агура е удостоен с редица отличия и награди. През 1965 г. той получава почетното звание „Майстор на спорта по автомобилизъм“, а през 1982 г. – званието „Заслужил архитект“. На сесията на столичния общински съвет, проведена на 22.01.2001 г., архитект Агура е обявен за почетен гражданин на град София.
Умира на 10 май 2008 г. на 82-годишна възраст.
