На 26 януари се навършват 130 години от рождението на Димитър Гюдженов. Художникът е определян като основоположник на историческата и военната живопис в България и като портретист на бележитите българи. В действителност той е творец с богато и разнообразно художествено творчество, учител на поколения български художници, участник в колективни изложби, познат и непознат в реализацията си за много изследователи и почитатели.
Роден е в Стара Загора в семейството на иконописеца Атанас Гюдженов, който е ученик на Станислав Доспевски и дългогодишен председател на бояджийския и дърводелския еснаф в града. Първите учители по живопис на Димитър Гюдженов са Атанас Овчаров, Васил Маринов и Христо Станчев, а първите му занимания с декоративна работа са при неговия баща. Приготвя бои за „бащиното фреско”, участва в позлатяването на иконостаси, в изготвянето на надписи на фирми и на надгробни кръстове.
Като ученик участва в хора и оркестъра на дружество „Кавал”, свири на бас флигорна в училищния оркестър, печата рисунки и стихове в хумористични издания.След завършване на гимназия учителствува в основното училище „Св. Никола” в родния си град, а като член на дружеството „Добрият самарянин” организира благотворителни вечеринки и забави за поддържане на безплатни ученически трапезарии.
От 1908 до 1919 г. учи и специализира живопис, отбива военната си служба, работи като военен художник, наема първото си ателие и участва в първата си голяма изложба. В Рисувалното училище, а по- късно в Художествено-индустриалното училище (дн. Художествена академия) той попада в класовете съответно на проф. Цено Тодоров, Иван Мърквичка и Иван Ангелов. От първите години на неговото образование той се сприятелява с Никола Кожухаров и поддържат приятелството и съвместната им работа в продължение на десетилетия. Като ученици на Цено Тодоров често посещават ателиетата на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка и Отто Хорейши, който дори става техен настойник.
По време на Балканските войни, Димитър Гюдженов е на военна служба. В свободното си време рисува сцени от военния бит, събира музиканти и прави оркестър за поддържане духа на войниците. След като е включен в музикалната команда на Панайот Пипков, се ползва от неговите музикални съвети, сприятелява се с него и двамата остават приятели до началото на 40-те години на ХХ в., когато талантливият български композитор умира.
След демобилизацията, през 1913 г., за една година,отново заедно с Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов специализира в Париж в ателието на Фердинанд Кормон към Националното училище за изящни изкуства. Изучава френски език и новите течения в изкуството, посещава Версай, Лувъра, оперетите, театрите и кината. Пътува до Лондон, където се занимава с творчеството на Томас Гейнсбъро, Джозеф Търнър и др.
Първото му назначение, след завършване на художественото образование, е като военен художник на полк. Заедно с други негови колеги тогава участва в конкурс за картини на военна тематика. След това работи като военен фотограф и художник на военна девизия. След назначението му за художник на Главната квартира, прави портрет на ген. Георги Тодоров – началник на Втора армия. През същата година заедно с други платна, портретът е включен в голяма изложба на съюзническите художници в Берлин.
От 1918 г., непосредствено след войните, Димитър Гюдженов се установява временно в София. Наема малкото ателие на ул. „Искър”, вблизост с жилищата на Харалампи Тачев и Сирак Скитник. Заема се с превръщането на военните си скици – рисунки и акварели в големи картини. Година по- късно, заедно с Александър Божинов и Петър Морозов, участва в изложба в галерията на Тръпко Василев на ул. „Аксаков”№18. Тогава Генералният щаб откупува част от картините за новообразувания военнен музей. От това време е и първата иконографска творба на Димитър Гюдженов - „Богородица и Христос ” от северния олтар на храм „Св. Николай Стари”.
В периода от 1920 до 1945 г. художникът има изключително разнообразна трудова реализация. Преди всичко по предложение на Министъра на просвещението Стоян Омарчевски става учител в Художествено – индустриалното училище. От 1920 до 1933 г. в класовете и випуските му попадат бележити по- късно художници като Мина Иванов, Маша Узунова, Давид Перец и др. През 1922 г., заедно с приятеля си Никола Кожухаров участва в конкурс за банкноти и печели единствената първа премия. По този проект рисува цикъл от картини с историческа тематика както и такива на паметници и старини.
До средата на 20-те години на ХХ в. картините на Гюдженов, които се харесват още по време на войните, правят името му известно. Министерството на просвещението тогава плаща скъпо за историческите му творби. През 1925 г. за пръв път в екип с Никола Маринов и своя баща, Димитър Гюдженов поема договориран ангажимент за изографисфането на старозагорския храм „Св. Никола”.
Във втората половина на 20-те години на ХХ в., след голямата ретроспективна изложба на 16 български художници в Прага, в която участва и Димитър Гюдженов, неговата творческата дейност е насочена към декорация на големи български храмове. В екип с Никола Маринов, Господин Желязков и Харалампи Тачев през 1927 г. работи по фигуралната стенопис в купола на храм „Св. Седмочисленици” в София. По това време наема ново ателие на ул. „Аксаков”№38 и пътува по софийските села за да търси селски пейзажи, трудови сцени и манастири. Две години по- късно отново с Никола Маринов и свои ученици поема изографисфането на бургаския храм „Св. св. Кирил и Методий”. Използва престоя си там и за да пътува в търсене на морски пейзажи в Айтос, Анхиало, Месембрия, Ропотамо, Созопол и др.
През 1933 г. получава назначение за военен художник към Генералния щаб и първа задача - да изготви картини за Сръбско-българската война 1885 г. Една година по-късно е ангажиран с изготвяне на декорите за пиесата „Престолът” на Иван Вазов в Народния театър. Служебно участва в тържествата по откриването на паметника на връх Шипка и ръководи отпечатването на възспоменателна серия марки. В края на 30-те години на ХХ в.художникът завършва портрета на ген. Владимир Вазов. Периодът от 30-те до средата на 40-те години на ХХ в. е времето, когато Димитър Гюдженов създава голяма част от своите исторически платна, а след пенсионирането му през 1945 г. се отдава на пейзажи и големи фигурални композици. В началото на 50-те години рисува творбата „Посрещането на ген. Гурко в София”
В продължение на десетилетие се отдава на художественото оформяне на големи български храмове като „Св. Богородица” във Велико Търново и „Св. Никола” във Варна. В 1961 г. е назначен за главен патриаршески художник при Св. Синод. В продължение на няколко години работи върху художествената украса на Синодалния параклис и на главния вход със стълбището. Ангажира се с украсата на храма на Зелениковския манастир „Св. Йоан Кръстител” край Троян.
От средата на 60-те години на ХХ в. почти до края на живота си през 1979 г. Димитър Гюдженов участва в регионални, национални и международни изложби. Негови платна се излагат в Москва, Варшава, Прага, Будапеща, Букорещ и др., ставават притежание на галерии, музеи и частни лица в различни крайща на света. Той става носител на всички държавни награди като заслужил художник, но в края на живото си попада в изолация и насочва таланта си към природата, планините, морето и селския бит. Тогава създава множество изключително интересни, но непознати за ценители колоритни пейзажи.
Българският философ и изкуствовед Димитър Аврамов е автор на сериозно проучване за живота и творчеството на художника Димитър Гюдженов. Изследователят го е познавал лично, срещал се е и разговарял с него. Създаденото от изследователя произведение е от албумен тип и е предоставено на книжния пазар преди няколко години от Издателство „Стефан Добрев”. В албума за първи път художникът Димитър Гюдженов е представен по-цялостно с многообразното си жанрово и сюжетно богатство, като един от големите майстори на портрета и рисунката, на стенописа и пейзажната живопис.
