Св. Константин – Кирил Философ е роден в Солун през 826 г. в многодетното семейство на високопоставени византийски поданици. За много съвременни учени етническият произход на семейството не е установен. Спорно е дали е славянски или гръцки, или родителите произхождат от двете етнически общности.
След смъртта на баща му с уважение към неговото семейство, както и заради проявените от него дарби, Константин е записан от великият логотет Теоктист в Императорската школа. Там сред децата на императори и византийската аристокрация той учи философия, реторика, граматика, музика, аритметика и астрономия. Негови преподаватели са едни от най- учените мъже на ІХ в. – математикът, философ и граматик Лъв и бъдещият патриарх Фотий.
След завършване на образованието си той е ръкоположен за дякон и на него е поверена патриарщеската библиотека. По предложение на Правителството и на Патриаршията е назначен за преподавател по философия в школата, която вече носи името Магнаурска. Оттогава е и почетното му звание „Философ”. Константин владее славянски, гръцки, латински и еврейски, ползва сирийски и арабски. В хода на дипломатическите мисии, които осъществява придобива сериозни познания по хазарски, алански, персийски, немски и др. езици.
Първата публична изява на Константин Философ, преди дипломатическите му мисии, е свързана с изпълнението на правителствено и патриаршеско поръчение за участие в диспут с иконобореца и низгвернат патриарх Йоан VІІ Граматик. Той се справя успешно като изключително аргоментирано оборва своя противник и се представя с точните си знания, остроумие и красноречието си.
В първата дипломатическа мисия, в началото на 50-те години на ІХ в., известна като „Багдатска”, Константин Философ заминава като избранник на император Михаил ІІІ. В „багдатските диспути” за вярата, данъците, мира, изкуствата той печели своите опоненти с познанията и личностните си позиции. Договаря дори освобождението на хиляди християнски пленници, които връща обратно във Византия.
След „Багдатската мисия” Константин Философ се отдава на обед за „безмълвие”, остава във византийската столица със своите книги, но не за дълго. Твърде скоро се установява във витинския манастир „Св. Полихрон” при брат си Методий, където с малка група ученици започват своята работа по създаване на глаголицата. Според съвременните учени тогава - в 855 г., двамата братя започват подготовка за създаване на графична система, отразяваща особеностите на славянския език и окончателно завършват тази работа през 862-863 г.
Втората определяна като „легендарна” мисия в Брегалнишко, за която не се знае нищо, може да е свързана с тази работата. Тогава и по- късно - в края на 50-те години на ІХ в., двамата братя биха могли да пътуват заради работата по създаване на глаголицата, превода на богослужебни книги и проповядването на християнството на славянски език.
През 860 г. Константин Философ получава отново задача от византийския император Михаил ІІІ за разясняване и убеждаване на хазарите в основните християнски догми. В тази мисия той пътува със своя брат Методий. В гр. Херсон имат престой, където откриват мощите на св. Климент – сердикийски епископ и трети римски папа. Там се запознават и с едно свето писание, създадено на „рожките” („руни” на варягите) букви.
В Хазария диспутите с евреите са успешни, хазарските велможи са очаровани от Константин Философ и признават християнската религия за най- добра. Покръстени са 200 хазари, а хиляди християни са освободени от робство и са върнати с мисионерите по родните места.С императорска задача е и дипломатическата мисия на двамата братя сред аланите в района на кримския град Фула. Там те проповядват християнството, борят се срещу идолите и успяват да покръстят част от населението.
Най- известната мисия на Константин Философ и неговия брат Методий е във Великоморавия. Тя се осъществява по нареждане отново на византийския император и по искане на великоморавския княз Ростислав. Двамата братя започват да проповядват християнството на славянски език, създават духовен център в столицата Велеград – обучават свещеници, превеждат богослужебни книги, поставят началото на славянската литургична служба. Тази мисия, която се осъществява в периода 862-865 г., противопоставя двамата братя на източноримското духовенство и триезичната догма. Това ги принуждава да напуснат Великоморавия и да се отправят към византийската столица.
Константин Философ и брат му Методий тръгват на път преди всичко за Константинопол, за да получат указания от новия император Василий І. По път те се отбиват в Панония, в славянското блатненско княжество. Княз Коцел, подобно на княз Ростислав, кани двамата братя да развият християнска мисия в панонските земи и Блатно. Константин Философ и брат му Методий се съгласяват и остават шест месеца. За това време проповядват на старославянски и обучават 50 ученика за свещеници..
Преди мисията в Рим двамата братя се сблъскват с триезичната догма във Венеция, която по това време е византийски екзархат. Константин Философ оборва в открит диспут тезата на Фриулските духовници, подкрепящи триединната догма и защитава правото на славяните да имат богослужение на родния си език.
Конкретен повод за мисията на двамата братя в Рим е кореспонденцията им с римския папа Николай І по канонични въпроси. Тази последна тяхна мисия е с цел да положат мощите на Св. Климент в римски храм. Пренасянето и полагането на светите мощи в Рим е в основата на каноничното утвърждаване на глаголицата и християнското богослужение на славянски език не само от източните патриарси, но и от римския папа.
В голямата базилика „Санта Мария Маджоре” папа Адриан ІІ признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука – глаголицата. В Рим се отслужват литургии на славянски език. По това време – в 868 г. лично папа Адриан ІІ и неговите прелати ръкополагат за свещеници славяните – ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим.
Мисията на двамата братя в столицата на католицизма започва в 867 г. и завършва след 14 месеца. Заболял Константин Философ се замонашва с името Кирил малко преди своето успение на 14 февруари 869 г. С името Кирил той остава като светец в Православната и Римокатолическата църкви. Св. Константин – Кирил Философ е погребан в криптата на базиликата „Сан Клементе” в Рим.
Житието на Св. Константин – Кирил Философ е създадено от Св. Климент Охритски със съдействието на брата на светеца Методий. Житието е определяно от богословите като ранно с много и различни редакции.
През 1929 г., по повод годишнина от успението на Св. Константин – Кирил Философ над гроба му в свод е поставена мозаечна икона, изработена от българския творец Любомир Далчев.
На снимката: Мозаечна икона на Св. Константин – Кирил Филосов, автор Любомил Далчев, 1929 г.
