„Но... бомбите продължават да се сипят. С бавно спускащи се ракети бомбардировките [бомбардировачите] си осветяваха „обектите“ под себе си и пускаха своя товар. Кой знае защо, една съвършено невинна улица биде почти по цялото си протежение осеяна с бомби.“ – Вестник Мир, бр. 12211, 17 април 1941 г.
На 6 април 2021 г. се навършват 80 години от началото на един драматичен период в историята на нашата столица София. В първите дни на април 1941 г. е поставено началото на няколкогодишни тежки въздушни изпитания за софиянци и за цялата българска нация. Кулминацията на тези изпитания са последвалите тежки бомбардировки в края на 1943 и първата половина на 1944 г.
С избухването на Втората световна война през септември 1939 г. Българското царство заявява своята неутрална позиция в световния конфликт. Тази своя политика българските управляващи и цар Борис ІІІ, следват до 1 март 1941 г., когато министър-председателя Богдан Филов подписва „макар и по принуда“ протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт, сключен на 27 септември 1940 г. между Германия, Италия и Япония. Решението е взето на 20 януари 1941 г. след осемчасово заседания на министерски съвет. Въпреки включването на българската държава във военния конфликт на страната на Оста, нейната армия не се задължава да взима пряко участие във водените военни действия на европейския континент.
В края на март и началото на април 1941 г. военните действия на Балканите се развиват със светкавична бързина. Хитлер издава заповед „на войските си да навлязат в Гърция и Югославия“. На 6 април Германската армия стартира изпълнението на операция „Марита“ срещу Гърция и Директива № 25 (Ауфмарш 25) срещу Югославия.
В денят, когато германските войски нахлуват в Югославия и Гърция, югославски и английски самолети реализират операции по бомбардиране на българската територия – както на стратегически цели, така и на български селища. Основната цел на тези бомбардировки са комуникациите, които са използвани за предвижване от Вермахта, но те най-вече са акт на възмездие, че България допуска немските войски да преминават през нейната територия. Според спомените на Богдан Филов в тези първи бомбардировки участие взимат единствено югославски самолети, но изнесените след войната документи от Държавния архив на Великобритания показват наличието на английско участие в тези първи въздушни атаки над българските земи. До 17 април базите на британската авиация се намират в гръцките селища Пиамат, Лариса, Атина, Медина и Аргос, а след това са дислоцирани в района на Атина и летища в Египет.
Първите бомбардирани български селища са Кюстендил и селата Гюешево, Върба и Сирищник. Следобед около 15 ч. югославски самолет Dornier Do-17K прелита в посока Трън-Радомир и се отправя към София. Около 15.30 ч. той бомбардира столицата в района на Х полицейски участък, като пуска 8 бомби на улиците „Три уши“, „Зайчар“ и „Царибродска“, убивайки 4 жени и 2 деца. При тази атака не излита нито един български или германски изтребител, а противовъздушната артилерия не оказва сериозно противодействие. След 20 ч. на същия ден група английски тежки бомбардировачи Vickers Wellington Mk.І нападат столицата и бомбардират района около ж.п. гарата. В 21.10 ч. София е атакувана отново от противниковите самолети. Над града са пуснати над 40 бомби, от които 16 не се възпламеняват. Разрушени са 14 сгради, а жертвите са над 50 души – убити и ранени. Същата нощ са бомбардирани селата Биримирци и Обрадовци, които образуват квартал Бенковски в средата на 50-те г. В района на днешния квартал Орландовци са пуснати 10 бомби. При тази нощна бомбардировка противниковите самолети обстрелват улиците на града с бордовите си картечници.
През следващите дни противниковите бомбардировки и разузнавателните полети продължават. След полунощ на 14 април София отново е атакувана от съюзническите самолети. Бомбардировката над града е извършена на няколко вълни от бомбардировачи, използващи осветителни тела, пуснати с парашути. Разрушителни и запалителни бомби са пуснати над летище Враждебна, докато на ж.п. гарата е запален влак с боеприпаси. В местността Блатото край Бусманци падат 6 бомби, 2 от които не избухват. Под обстрел попадат и двете противовъздушни отделения – Божурище и Военното училище. Освен стратегически цели, противниковите самолети атакуват и различни жилищни зони на града. Бомби падат в градината на Майчин дом, а също и върху жилищни сгради, една от които се намира в началото на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Сутринта след атаката пред сградата се събира любопитно множество, което се взира в покрива на постройката, където се оказва, че са паднали две бомби. От всички пуснати от противниковата авиация бомби, 64 се възпламеняват, а 77 не избухват. След тази нощна атака пораженията за града включват 14 разрушени сгради и 13 пожара. Убити са 14 души, а 25 са ранени. Отново при самата атака самолетите използват бордовите си картечници за обстрелване на града. Както и при първите бомбардировки на 6 април, така и след тези, лично цар Борис ІІІ посещава пострадалите места, осведомявайки се за размера на щетите и взетите мерки за защитата на гражданите. След атаката над София, около 3 ч. самолет обстрелва и българска военна пехотна колона по шосето София-Самоков.
Пряк резултат от първите съюзнически бомбардировки над български селища е скъсването на дипломатическите отношения на страната с Кралство Югославия. Авиационните атаки над столицата през 1941 г. са предимно нощни, като нападенията се извършват от група бомбардировачи, които пристигат от една посока. Първоначално прелита самолет на височина между 500 и 1500 м, който пуска парашут с осветително тяло, а впоследствие пристигат и бомбардировачите. След приключване на атаката, по сигнал на самолета-водач групата се изтегля. Между 8 и 15 минути по-късно следва втората авиационна вълна. Маршрутът, по който прелитат противниковите самолети атакуващи София, минава по Владайското дефиле, билото на Витоша и над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново стига до самия град.
Установява се, че част от пострадалите по време на въздушните атаки се намират на улиците. Причината са честите сигнални тренировки за тревога и многократните действителни въздушни тревоги, без да последва противникова атака, при което гражданите не спазват разпоредбите на органите на противовъздушната отбрана. Чести са случаите, при подаден сигнал за въздушна тревога любопитни жители на столицата да излизат на улиците.
