На 2 юли тази година се навършват 130 години от рождението на инженер Иван Иванов. Заедно с Никола Петков (1888-1893) и генерал Владимир Вазов (1926-1932) той е сред най-значимите и успешни кметове на София. Това е неоспорим повод да проследим неговия житейски и професионален път, да акцентираме върху малко познати моменти.
На 24 май 1934 г. с царски указ инж. Ив. Иванов е назначен за 37 кмет на София. Изборът му предизвиква оправдан интерес на столичното гражданство към неговата личност. Това внимание не е спряло и до наши дни. Ето в едри щрихи основните моменти в неговия изпъстрен с невороятни метаморфози живот. Той е роден на 2 юли 1891 г. в Сливен. През 1915 г. завършва строително инжинерство в Мюнхен, Германия. След завръщането си в България започва работа в Столична община. От 1919 г. е помощник-началник на Водопроводното и канализационното отделение. През 1923-1924 г. участва в изготвянето на проектите за снабдяването на столицата с вода от реките Бели и Леви Искър в Рила. След 1925 г. ръководи строежа на водопровода „Рила-София” в частта „Бистрица – София, а от 1928 г. е и негов директор. Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките (1934).
По време на неговото продължително кметуване (само г-жа Йорданка Фандъкова стои по-дълго на кметския стол) се извършва основно реорганизиране на общинските служби. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Ликвидирани са всички финансови задължения на Столична община, натрупани по време на войните (1912-1918) и през 20-те години на миналото столетие. Предприемат се значими действия за благоустрояването на столицата. Започва изграждането на масивни и издържани в архитектурно отношение държавни и обществени сгради в централната част на града. Построяват се обществени бани в кварталите Подуяне, Лозенец и Банишора. Извършват се множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализацията, реновирането на уличната мрежа и чистотата на града. Разраства се строежът на нови училищни сгради, което създава условия за възходящо развитие на просветното дело в столицата. Въвежда се автобусния транспорт по софийските улици (26 април 1935), а на 8 февруари 1941 г. е пусната в движение и първата тролейбусна линия от Княжевското шосе до Горна баня. Подобрява се електроснабдяването. През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София”. На основание на този законодателен акт се утвърждава градоустройствения план „Мусман” (12 април 1938). Но поради настъпилите военни години той остава нереализиран и това спира модернизирането на столицата. Към града са присъединени 8 околни села и се образува нова административна териториална единица – Столична голяма община (1938). В резултат на цялостната дейност на инж. Иванов София постига едно високо ниво на своето развитие в редица направления.
Но идват драматичните политически промени на 9 септември 1944 г. В България е установен комунистически режим. Още същия ден кметът е арестуван. Срещу него са повдигнати първоначално икономически, а след това и политически обвинения. На 22 април 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. инж. Иванов е помилван и освободен, а след две години и съдебно реабилитиран. По личното нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България. Застава начело на Комисия за проучване, проектиране и построяване на язовир „Искър”. Под негово ръководство по-късно се изгражда ВЕЦ „Пасарел” и ВЕЦ „Кокаляне”. Умира на 20 юни 1965 г. в София.
