На 28 януари 2022 г. се навършват 100 години от рождението на изявения български писател, поет и драматур Цветан Ангелов. Той е автор на детското стихотворение „Тихо се сипе първият сняг” - текст на обичаната от много поколения българи песен за деца „Шаро и първият сняг”.
Роден е в малка и бедна къща, известна като „къщата на баба Цена” в гр. Враца. Много малък остава сирак, след смъртта на своята майка . От нея и от вуйчото му е останал стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои, които са неговото истинско богатство. Отгледан е от дядо си, в неговата стара къща във врачанските лозя.
От малък Цветан е обичан от всички съседи и близки съграждани, които се опитват да му помогнат в различни начинания. През това време той е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи, и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца. Първите му стихове са публикувани във врачанския вестник „Национален подем”.
Житейските му трудности продължават и по време на войнишката му служба – най-напред в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Н. Й. Вапцаров, заради което е подложен на жесток тормоз и се разболява. След като е лекуван в различни военни болници, е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – е студент по славянска филология в София.
През 1946 г. участва в конкурс за работа в Радио София. Писателят Елин Пелин му съобщава радостната новина, че е спечелил конкурса, дава му 200 лева, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа. Така отново той продъжава по старому - работи, учи и пише, но вече установил се в София.
Става редактор във в. „Септемврийче”. От 1960 до 1980 г. е главен редактор на сп. „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота.
Той е изключително продуктивен детски автор – създава повече от 60 книги за деца, между които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава романа за възрастни „Село в равнината”. Творчеството му впечатлява с проникновения поглед към детската душа и мислите, желанията и копнежите на малките, с умението му да общува с невръстните си читатели чрез поезията. И най-важното: стремежът да расте като поет не го напуска до края на дните му – така изпълнява завета на Елин Пелин „да стане отличен художник”.
Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски, украйнски и други езици. През 2002 г. в антологията на българската класика за деца „Златна книга на българската поезия за деца” негови стихове са включени, редом с тези на П. Р. Славейков, Иван Вазов, Чичо Стоян, Дядо Благо, Елин Пелин, Ран Босилек, Веса Паспалеева, Калина Малина, Атанас Душков и др. Песничката „Шаро и първият сняг”, по стихове на Цветан Ангелов и музика на Александър Райчев, присъства неизменно във всички дискове и плейлисти с подбрани „незабравими”, „любими”, „вечни” детски песнички, изпълнявана от най-популярните вокални формации.
Цветан Ангелов е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г. Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за произведението му „Цветушка” през 1979 г. По създаден от него сценарий, повече от 100 пъти, пред препълнени салони в Народния театър „Иван Вазов”, се играе пиесата „Да отвориш прозореца”.
Почти целият съзнателен живот на поета преминава в София, на ул. „Симеон Радев” в кв. „Павлово”. Неговите съседи го обичали и уважавали - той бил единственият писател в квартала. Къщата му била най – хубавата с просторна тераса, гледаща към Витоша с огромни прозорци, красиви стрехи и градина с много и различни цветя. През 50-те и 60-те години на ХХ в. той карал и единствения личен автомобил в кв. „Павлово” – „Москвич”.
От разказите на съседите е ясно, че рядко излизал на улицата, обичал да прекарва времето си вкъщи. Имал три дъщери, които обожавал и им отделял много време и внимание. Лудо влюбен бил в книгите и притежавал голяма библиотека.
В разговор със своя близка през пролетта на 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни, но не успява да го издаде. Разболява се и умира на 29 януари 1982 г. , един ден след рождения си ден, на 60-годишна възраст.
Интересен е фактът, че на надгробния камък на забележителния български композитор Александър Райчев, автор на музиката за песничка „Шаро и първият сняг” е изписано не друго, а тъкмо „Тихо се сипе първия сняг”. Ясно е, че неговите близки са знаели предпочитанията му към тази творба и убеждението му, че всеки възрастен носи в себе си по едно малко дете с неописуемите радости след всяка изненада.
