През 2022 г. се навършват 130 години от създаването и публикуването на текста на песента „Върви народе възродени ”, която днес се определя като химн на българската просвета. Известна е още като „Химн на св. св. Кирил и Методий”. Текстът е създаден в Русе от Стоян Михайловски и е публикуван през 1892 г. на страниците на сп. „Мисъл”. Неговото оригинално заглавие е „Кирил и Методий” с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн” и пояснение – „Руссе, 1892 априлий 15”.
От средата на ХІХ в. стихотворната творба на учителя по френски език в Русенската гимназия, е шестата по ред прославяща българската просвета и образование с автор от гр. Елена. Музиката към този текст е създадена в Ловеч през 1901 г. от Панайот Пипков, като е запазен и интересен спомен за това събитие.
На Панайот Пипков, като учител по музика в Петокласното мъжко училище „Йосиф І” в Ловеч, е поставена задача да напише песен, която учениците да изпълнят на църковния празник на светите братя на 11 май. Той все не намира подходящ текст и отлага изпълнението. На 9 май вижда един от учениците да чете в часа му стихотворение, взема книгата и се зачита. Преди да преполови творбата в главата му се ражда музиката за ученическата песен и той написва нотите на дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците я разучават. На училищния празник я запява цялото училище.
За първи път на 11 май 1901 г. в Ловеч е изпълнена песента „Върви народе възродени” като празничен химн във възхвала на делото на Кирили Методий и българската просвета. От 1902 г. песента се подема и запява от всички училища в страната. От средата на 40-те години на ХХ в. са направени съкращения в текста на песента по идеологически причини. Премахнати са цели строфи от стихотворната творба.
По традиция през втората половина на ХХ в. са изпълнявани първите шест от общо 14 –те оригинални строфи на песента от ученици, хорове и музикални състави. Днес тази практика продължава, независимо, че не съществуват забрани за изпълнение на целия текст.
