През 2022 г. се навършват 60 г. от провеждането на една от паричните реформи в България. Според Постановление № 149 на Министерския съвет, от юли, 1961 г., през следващата 1962 в страната се извършва парична реформа. Зависимостта на българската икономика в годините на социализма от съветската, налага да се спомене и паричната реформа в СССР, която предшества българската. Там през 1961 г. се извършва смяна на старите пари, наричани „сталинки” с новите, т.нар. „хрушчовки” /от името на Н. Хрушчов – министър председател на Съветския съюз по това време/. Паричните единици се обменят в съотношение 10:1, но заплатите, пенсиите и пр. изостават от цените, покупателната способност на населението намалява, а в малките населени места има дефицит на храни и стоки от първа наобходимост, защото колхозите /колективни земеделски, стопанства/ изчакват стабилизирането на цените и забавят продажбата на продукцията си. Курсът на рублата е изкуствено завишен, а този на долара изкуствено занижен. Недостатъчното златно покритие на рублата на практика драстично намалява покупателната й възможност спрямо чуждата валута. Импортните стоки се превръщат в скъп лукс за обикновения потребител.
В България процесите са идентични. След обявяване на паричната реформа през 1962 г. започва обмяна на парите. Паричните единици в обращение в онзи момент се обменят в съотношение 10:1. Монетите емисии 1951 и монетите емисии 1951-1960, са извадени от употреба. Въведените курсове са следните: една рубла се разменя за 1,30 лв, а един долар - за 1,17 лв. В съотношение 10:1 са преизчислени и заплатите, фондовите възнаграждения, пенсиите и влоговете. Разбира се това е официалният, държавен курс. Свободно с валута разполага само държавата и работилите в някоя от т.нар. развиващи се страни или капиталистически, зад „Желязната завеса”. Живелите в годините на социализма, помнят, че курсът на долара на „черно” варира според търсенето и предлагането. Валута, разбира се незаконно, може да се купи от чужденците, пребиваващи у нас – предимно от гърци и араби. По разказ на очевидец, в магазин на „Кореком” на ул. „Жданов” /дн. „Пиротска/, при една от внезапните проверки за наличие на незаконно притежавана валута, подът на салона бързо е осеян с доларови банкноти, защото повечето клиенти няма как да докажат произхода им и бързат да се освободат от уличаващата ги, американска валута - разбира се конфискувана от органите на реда.
Но да се върнем към паричната реформа. Цените на всички стоки са преизчислени. Преизчислени са и заплатите и пенсиите, но съотношението цени – покупателни възможности не е в полза на гражданите. Покупателната способност на населението намалява, левът се обезценява и на практика реформата се оказва скрита девалвация на лева, защото златното му съдържание се увеличава не 10, а само 5.8 пъти. Така българската валута постепенно намалява златно си покритие. Водещ критерий става брутният вътрешен продукт /БВФ/, като неговото нарастване или намаляване започва да определя степента на икономически разтеж и инфлационните процеси в България, както и в останалите, световни икономики.
