120 години от рождението на забележителния писател Ангел Каралийчев отбелязваме на 21 август 2022 г. Той е най-издаваният български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика.
Роден в земеделско семейство в Стражица през 1902 г., от малък опознава селскостопанската работа, природата, местния фолклор. От своята баба научава много приказки, а от майка си – народни песни.
Завършва търновската гимназия през 1921 г. с висока успеваемост по различните учебни предмети. Сред свойте връстници е известен с четенето на много книги, с амбициозността и самоувереността си. След запознанството му с библиотекаря на читалище „Надежда”, се впечатлява от предоставените му произведения на българските, руските и френските символисти. Има конкретни предпочитания към творчеството на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Александър Блок и др.
Началото в издателската дейност на писателя е 1919 г. със стихотворната творба „Орелът”, публикувана в „Ученическа мисъл”. Оттогава датира и приятелството му с Никола Фурнаджиев, което се запазва до края на живота му.
Поради финансови проблеми се налага Ангел Каралийчев да се занимава със земеделие и да отложи обучението си в университета. Започва да следва химия през 1922 г., но бързо разбира, че интересите му са в различна посока.
Известно време живее на квартира в дома на Георги Цанев. Тогава често му гостуват творци като Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев и Илия Бежков. По това време Ангел Каралийчев взема пари назаем от хазайна си, за да издаде своята поема „Мауна Лоа”. Въпреки че интересът към поемата не е висок, той не спира да твори. Публикува стихотворни творби в сп. „Нов път”.
Истински пробив на литературното поприще е сборникът „Ръж” от 1924 г., приет добре от литературната критика. Това е своеброзен връх в новаторството в нашата литература и в творчеството на Ангел Каралийчев. Историята и фолклорът получават широко място в неговите произведения още в този забележителен сборник от разкази.
През 1924 г. настъпва разрив в отношенията на писателя с Георги Бакалов и пролетарското движение. Тогава Ангел Каралийчев е привлечен от писателския кръг „Златорог”. Талантлив и продуктивен е, пише и публикува успешно. Тогава се запознава с Ран Босилек, който с уважение към неговия сборник „Ръж”, му препоръчва да пише за деца и тогава той създава своята „Житена питка”. С нейното издаване, писателят окончателно се насочва към жанра за деца.
В края на 20-те год. на ХХ в. Ангел Каралийчев се влюбва в актрисата Вела Ушева и в средата на 30-те год. се жени за нея. Тя се отказва от артистичната си кариера и до края на живота на писателя подпомага неговата работа. В повече от 40 години семеен живот писателя загубва и двете си деца, но пише неуморно с подкрепата и техническата помощ на своята съпруга.
Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 г. в София, след като създава повече от 30 книги за деца и възрастни. През 1974 г. писателят получава почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература и е вписан в почетната книга „Ханс Кристиан Андерсен“. Понастоящем много училища, улици и други здания носят името на талантливия български автор.
