В хода на Руско-турската война (1877 - 1878) София е превърната във важен снабдителен пункт на турската армия. В града са разположени военни складове с боеприпаси и продоволствие за войската. След разгрома на Орханийската османска армия и приближаването на руските войски през декември 1877 година, комендантът на града Осман Нури паша планира да го подпали.
Голяма част от турското население е евакуирано, а чуждестранните дипломати и поданици са приканени да напуснат града. Палежът е осуетен с подкрепата на дипломатическите представители на три влиятелни европейски държави – вицеконсулите – Вито Позитано (Италия), Луи дьо Марикур (Франция) и Йозеф фон Валдхарт (Австро - Унгария) и градът е спасен от опожаряване и разруха.
В нощта на 23 срещу 24 декември 1877 г. /3 срещу 4 януари нов стил/ , софиянци водят битка с огъня. След изтеглянето на османските войски през Княжево и Владая към Кюстендил, обстановката в града е значително усложнена - черкезки банди извършват по своя инициатива набези по улиците, грабят и палят софийските къщи. Италианският вицеконсул Вито Позитано организира пожарни команди за потушаване на пламъците по места, както и доброволчески групи срещу произволите и нападенията на мародерите.
През деня на 4 януари 1878 г. в София влизат първите руски войски – подразделения от Западния отряд на руската армия под командването на ген. Гурко. Те са посрещнати от софийското гражданство на пл. „Кору–чешме” (дн. пл. „Св. Неделя”), като учителят Михаил Буботинов го приветства от името на софиянци със специална реч. В катедралният храм „Св. Неделя” е отслужен благодарствен молебен в чест на руските воини в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
