На 2 феврурари (20 януари стар стил) 2023 г. се навършват 170 години от рождението на акад. проф. Стефан Бобчев. Той е роден в град Елена, в семейство с родители от известни еленски родове. Баща му, Сава Хаджистефанов Бобчев, е общественик, певец в местната църква и учител по псалтика (източно църковно пеене), като същевременно издържа семейството си с наследеното малко стопанство от земи, лозя, волове и воденица. Майка му, Койка Йорданова Момчилова, е една от малкото грамотни жени в Елена по онова време. Тя се занимава с тъкане на пояси, губерчета и шаяци, които продава, за да помага за издръжката на семейството си. Стефан Бобчев има трима братя и една сестра.
Първоначалното си образование С. С. Бобчев получава в родния си град (1867), след което става помощник-учител в началното училище на даскал Никифор Попконстантинов, който издава славянската читанка Цвѣтосоранiе старобългарского языка. На следващата година (1868) бъдещият професор решава да замине за Цариград, за да продължи образованието си в Императорската отоманска медицинска школа. За съжаление не успява да я завърши, понеже е принуден да напусне османската столица, след потушаването на Априлското въстание през май 1876 г. и опасността от турски съд за кореспонденции в букурещкия революционен печат. В Цариград Бобчев води активна обществена и културно-просветна дейност, като се запознава с видни български общественици и книжовници – Иларион Макариополски, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов, Драган Цанков и др. Тук той издава няколко книги, публикува редица статии и е редактор на няколко български печатни издания.
На 17 май 1876 г. С. С. Бобчев напуска Цариград и заминава за Одеса, от където местното българско настоятелство го изпраща като негов представител във връзка със Сръбско-туската война (1876) в лагера на генерал Черняев в Белград. Обявяването на Руско-турската война (април 1877) заварва младият общественик в Букурещ. Заедно с руските войски той преминава р. Дунав и се озовава в Търново, където е назначен за чиновник за особени поръчки при княз Черказки, началник на българското гражданско управление. Поради забавянето на военните действия и подтикнат от Т. Бурмов, М. Дринов и П.Р. Славейков, Бобчев решава да замине за Русия, където да придобие висше юридическо образование. След като пристига в Москва, той постъпва в Юридическия факултет на Московския университет (1877), където завършва своето образование и през 1880 г. се завръща в новоосвободена България.
В началото на септември младият юрист се установява в Пловдив, където става председател на окръжния съд, след което е назначен за член на Върховния съд, а в последствие и избран за председател на Върховния административен съд. Междувременно на 7 юни 1881 г. се жени за Екатерина И. Тодорова, която е родена в град Елена и се превръща в негова неизменна опора. На младото семейство им се ражда дъщеря, която кръщават Койка, наричана галено Кося. На 27 август 1884 г. Бобчев е назначен за директор (министър) на правосъдието на Източна Румелия, който пост заема до Съединението България от 6 септември 1885 г. През май 1886 г. основава с Михаил Маджаров в. „Новини“, но превратът и контрапревратът, свързани със свалянето на княз Александър І от трона, подтикват С. С. Бобчев да емигрира отново в Цариград и Одеса, където се занимава с обществена, публицистична и културно-просветна дейност. През есента на 1889 г. младият юрист се завръща в Пловдив, където стартира своята адвокатска практика. В града под тепетата, заедно с М. Маджаров, стартира издаването на списанията „Юридически преглед“ и „Българска сбирка“. След свалянето на Стефан Стамболов от власт през 1894 г., С. С. Бобчев е избран за народен представител в VІІ ОНС, а през 1899 г. се премества заедно със семейството си да живее в София. Тук той е поканен за преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1902) и чете лекции по дисциплините „История на българското право“, „История на славянското право“ и „Каноническо право“. През 1903 г. българският общественик е избран за председател на Славянското дружество в София, като между 1906 и 1910 г. посвещава голяма част от обществената си дейност на славянското движение и организира І Всеславянски събор в София през 1910 г.
На следващата година Народната партия поема управлението на страната в коалиция с прогресвнолибеларите. На 11 март е съставено правителство с министър-председател Иван Е. Гешов, в чиито състав влиза и проф. Бобчев. На 16 март той поема поста министър на Наровното просвещение и до 1 октомври 1912 г. работи активно за развитието на културата и просветата в България. За краткия период на своето управление С. С. Бобчев успява да обърне особенно внимание на първоначалното образование и възпитание, дисциплината, изборът на качествен учителски персонал, рационални учебни програми, да засили изучаването на родния език, литература и история и да прокара Закон за заем, чиято цел е да облагодетелства нуждаещите се общини за изграждането на нови училища и ремонта на вече съществуващи учебни сгради.
В навечерието на Балканската война (1912-1913) българският юрист напуска поста министър на Народното просвещение и е изпратен за пълномощен министър на страната в Петербург, Русия, където престоява до сключването на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. След завръщането си в България той продължава със своята преподавателска, издателска, редакторска и обществена дейност.
През 1920 г. С. С. Бобчев подема идеята на руския професор П. М. Богаевски за създаването на частно висше учебно заведение. На 21 май в Славянското дружество е свикана инициативна комисия, пред която българският юрист представя предложението за създаването на такова висше училище. Комисията възлага на проф. Бобчев да изготви проектоустав на бъдещия университет, който е утвръден със заповед на Министерството на Народното просвещение от 5 юли 1920 г. Така е създаден „Свободен университет за политически и стопански науки“ (Балкански Близкоизточен Институт, сега Университет за национално и световно стопанство – УНСС). За негов пръв директор (ректор) е избран проф. Стефан Бобчев, който ръководи университета до 1937 г. Почива на 8 септември 1940 г. в София на 87 годишна възраст, оставайки своето книжовно наследство за идните поколения.
„Вярвам в звездата на Отечеството“, това е девизът на един от строителите на съвременна България, изтъкнатият наш учен, преподавател, юрист, историк, политик и общественик Стефан Савов Бобчев.
