На 18 февруари 2023 г. България отбелязва 150 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски (1837 – 1873).
В историята на София и паметта на софиянци пребиваването на Васил Левски в града и околните села са важни моменти, както последните дни от живота му и неговата гибел. За първи път той посещава гр. София през 1862 г. на път за Белград, за да се включи в състава на Първата българска легия. Според запазените спомени и исторически материали, Апостолът престоява няколко дни в града като се среща с някои от бъдещите си сподвижници.
През есента на 1870 г., предприемайки своята втора обиколка из българските земи, Левски отново посещава София и създава таен революционен комитет с председател Христо Т. Стоянов. В работата му се включват софийските първенци, които подпомагат дейността на Апостола на място със своя обществен авторитет и лични финасови средства. Срещите на революционните дейци и тайните заседания се провеждат в техните домове, ханове и кафенета, които са разположени в централната част на града.
С подкрепата на местните революционни дейци Васил Левски разширява дейността си в селата и манастирите около София. Това води до изграждането на мрежа от революционни ядра и основаването на местни тайни комитети в някои от селищата.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи, определен за помощник на Васил Левски в Софийско, заедно с група комитетски дейци напада и обира при Арабаконак пощенската кола, пътуваща от Орхание – дн. Ботевград към София. Първоначално османските власти възприемат този акт като обикновен криминален грабеж. Разследването обаче, разкрива съществуването на революционни комитети. Започват масови арести на комитетски дейци от София, Тетевен и Орхание.
Със султански указ е назначена софийска извънредна следствена комисия с председател ген. Али Саиб паша, която организира съдебен процес срещу задържаните сподвижници на Левски. От българска страна в комисията взимат участие софийските първенци– х.Мано Стоянов, Пешо Тодоров – Желявеца и Мито Каймакчиев, които са избрани като нейни допълнителни членове.
Извънредната следствена комисия започва работа в края на ноември 1872 г. в сградата на Конака, която след Освобождението е прeустроена в дворец на владетелите от Третото българско царство, а днес в нея са разположени Националната художествена галерия и Националния етнографския музей.
В хода на съдебния процес портретът на Васил Левски е разпространен навсякъде. Самият той е заловен на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче, след което окован с охрана е откаран в София. За разлика от останалите подсъдими е затворен в килия в турските казарми, разположени североизточно от дн. Военен клуб и е извеждан оттам единствено за разпитите му в Конака.
След продължителни заседания и разпити на заподозрени и свидетели, Извънредната комисия посочва Васил Левски като единствен и главен организатор на революционната организация в България. Присъдата му е произнесена на 14 януари 1873 г., а седмица по – късно на 22 януари султан Абдул Азис подписва указ, с който потвърждава смъртната присъда чрез обесване. На 18 февруари (нов стил) 1873 г. Левски е обесен недалеч от мястото, където днес се издига неговият паметник. Паметникът е сред първите, издигнати след Освобождението в новата столица и днес се възприема като един от най – разпознаваемите символи на столицата.
На централни места в София са поставени и други знаци на почит към личността и делото на Апостола: паметна плоча пред входа на Националната художествена галерия, бронзов барелеф на фасадата на Телефонната палата и бюст - паметник в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина.
Недостатъчно популярно място на памет, но с историческо значение са останките от турските казарми от XVI в., където Апостола преживява последните дни от живота си. Днес те могат да бъдат открити североизточно от Военния клуб в близост до ул. Париж и символично напомнят за килията, в която той прекарва последните часове от живота си.
Въпреки историческите факти, които посочват, че деня на неговата гибел е 18 февруари, официално се утвърждава сгрешената дата 19 февруари. В последните години се правят опити да се върне достоверната дата за официалното отбелязване на годишнини от обесването на Апостола.
На 16 февруари Регионален исторически музей - София откри първата си временна изложба за 2023 г. „Васил Левски в София и Софийско. 150 г. Памет и Безсмъртие” . Тя е посветена на 150 години от гибелта на най–емблематичната и обединяваща личност в българската история Апостола на свободата - Васил Левски. Експонирана е в залите на Галерийното пространство на Триъгълната кула на Сердика на бул. Мария Луиза № 16 и ще може да бъде посетена до 21 май 2023 г., включително събота и неделя от 10 до 18 часа. Входът е свободен.
