Няма българско дете, което да не знае песента „Зайченцето бяло”. Поколения израснаха с мелодията на „Сънчо” всяка вечер в 20 ч. Техен автор е видният български композитор Петър Ступел.
Той е роден на 27 април 1923 г. в семейството на професионални музиканти и съвсем естествено тръгва по техния път. Завършва консерваторията като ученик по пиано на проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша.
Съчетанието на вродена музикалност и солидна подготовка при изтъкнати музикални педагози, естествено води П.Ступел към една успешна кариера. През годините работи в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965), музикален редактор на „Балкантон“, главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.
Но Петър Ступел е преди всичко композитор. Неговото творчество е насочено до голяма степен към децата. Автор е на любими детски песни, оперите „Въртележка”, „Златното момиче” и „Парижка балада”, на две детски оперети и четири мюзикъла, сред които е „Баща ми бояджията”. Атор е на музиката към 16 български игрални филми, сред които „Любимец 13”, „Специалист по всичко”, „Таралежите се раждат без бодли”, „На всеки километър” и др., както и на музиката към театрални постановки. Не остава чужд и на популярния жанр. Най популярни са песните „Снегът на спомена” и „Закъсняли срещи”.
Макар и да напусна този свят през 1997 година, Петър Ступел остава сред нас с богатото си творчество.
