На 15 юли се навършват 100 години от рождението на Бинка Желязкова – първата българска жена - филмов режисьор. “ Всъщност, тя е не само първата жена-кинорежисьор в родната киноиндустрия, но бе и първа по доблест“. Така я определя Еми Мирянска.
През 1951 г. завършва режисура в Държавното висше театрално училище в София. След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. Още с първия си филм "Животът си тече тихо…” (1957г.), реализиран съвместно със съпруга й Христо Ганев, отстоява гражданска позиция на непримиримост към социалния конформизъм и лицемерие. Филмът предизвиква идеологически скандал и забрана от цензурата. Излиза на екран чак 31 години по-късно - през 1988.
Това е и причина за сравнително малкия брой филми, режисирани от нея след този случай: „ А бяхме млади“ (1961), Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1973, по нейн сценарий), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980), „Нани-на“ (1982; документален), „Лице и опако“ (1982, документален, спрян от цензурата), „Нощем по покривите“ (1982, 2 сериен тв филм), „Лице и опако“ (1990, документален).
Бинка Желязкова е носител на наградата за жени - режисьорки „Фемина” и основател и председател от 1987г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени -кинематографистки. Тя е една от малкото жени кинорежисьори дебютирали в световното кино през 50-те години на миналия век. Подобно на именитите си колежки Аниес Варда, Вера Хитилова, Маргарете фон Трота, Лина Вертмюлер, Лилиана Кавани, Кира Муратова, Лариса Шепитко и Лана Гогоберидзе, винаги е правила ангажирано авторско кино.
„Филмите на Бинка Желязкова показваха живота такъв, какъвто е, но не трябва да бъде, и това противоречеше на демагогията на соца.“„Творчеството й не се харесваше на лакеите в културните среди, и най-вече на соц цензорите, удобно заели ръководни кресла в нея.“ – това са думи на нейни колеги и съмишленици.
Макар и малко на брой, нейните филми получават признание на множество фестивали в Москва, Варна, Картахена( Колумбия), Кан, Пловдив и др. През 1996 г. режисьорката е обявена за лице на киното в Източна Европа. Тя е един от редките и силни женски киногласове в световен мащаб в средата на ХХ
През 2007 година Националият Филмов Център удостоява Бинка Желязкова и съпруга й Христо Ганев с Наградата за изключителен принос към българското кино и култура През 2010 г. Бинка Желязкова е обявена за почетен гражданин на Свиленград.
Специална програма на Международния кинофестивал в Солун почете през 2021 г. творчеството на първата жена режисьор и класик в българското кино Бинка Желязкова/ 1923-2011/.
