Close
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СОФИЯ

145 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА СОФИЯ ЗА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ

Вт, 02 Апр 2024

На 3 април 2024 г. се навършват 145 години от избора на град София за столица на младото българско Княжество.

На 24 април* 1977 г. избухва Руско-турската война, която довежда до Освобождението на българския народ от османско владичество. На 4 януари 1878 г. София е освободена, като в градът влизат частите на Западния отряд на генерал Йосиф Гурко.

Веднага след Освобождението е поставен въпросът за изборът на новата столица на България, който има и своята предистория. Градът е важен търговски и книжовен център по време на османската власт. През XIX в. тук се намира едно от най-добре уредените училища в българските земи, като то привлича младежи не само от София и околностите, а и от Македония, Тракия и северна България. За състоянието и статута на града през този период говорят и съчиненията на редица чуждестранни пътешественици, които отбелязва, че София е главен град на България. В своето „Кратко политическо землеописание“ от 1835 г. Неофит Бозвели пише за София като „първенствуващ град“ на България, а Иван Богоров в своята „Кратка география“ от 1851 г. отбелязва, че „София или Триадица има 60 хиляди жители българи, турци и евреи. Намира се недалеч от планината Витоша,…и е един от по-хубавите и главни градове в Турция, смятан справедливо за столица на цяла България“.

Още през ноември 1875 г. Марин Дринов изтъква пред Константин Иречек, че столица на бъдещата свободна България трябва да бъде „старата Сердика“, понеже градът се намира в средата на българските земи. През декември 1876 г. е свикана Международната дипломатическа конференция в Цариград, на която е подкрепена идеята за вертикално разделение на българските земи на две автономни области – Източна с център Търново и Западна с център София.

След сключването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Временното руско управление се настанява в Пловдив, за който има идея да се превърне в столица на българската държава. Но разпокъсването на страната, следствие от Берлинския конгрес проведен през юни-юли 1878 г., осуетява тези планове, тъй като Пловдив остава в пределите на Източна Румелия, васална на османския султан. С писмо от 24 юли 1878 г. княз Александър Дондуков Корсаков, изтъква пред военния министър на Русия граф Дмитрий Милютин предимствата на София пред Търново като по-подходящ за столица на България град. Със съгласието на руския император Временното руско управление се премества във София. Скоро след това в градът се преместват и редица дипломатически представители.

Кандидатурата на София за столица на младото българско Княжество е защитена най-убедително и аргументирано от проф. Марин Дринов. Като вицегубернатор и управляващ отдела на просвещението във Временното руско управление той има възможността да се запознае с красотата и забележителностите на града и неговите околности. Дринов изтъква като безспорното предимство на София нейното  географско положение, което е в центъра на етнографските български земи и естествен кръстопът на всички пътища, които пресичат Балканския полуостров. Средищното място на града създава условия управлението на бъдещето Княжество да полага грижи за съдбата на българите, които остават под властта на Османската империя. Градът има и добра естествена защита срещу евентуални вражески нападения. С проф. Дринов са съгласни и повечето от видните български политици и общественици по това време.

От 10 февруари до 16 април 1879 г. в Търново се провежда Учредителното събрание (първото Народно събрание на България след Освобождението), което обсъжда и приема Органическия устав (първата Конституция на страната). Един от дискутираните въпроси по време на събранието е този за столицата на Княжество България. Обсъждането е кратко, но разгорещено, което се вижда от „Дневник XIII. Заседание на 22 март [3 април] 1879 год.“ Последното изказване е на Драган Цанков, който отбелязва, че „Ний имаме две столици: Търново – историческа, и София – представителна. За това аз предлагам и за напред София да си остане резиденция на Княза; а в Търново да става коронацията на Княза“. Предложението е прието от депутатите и на 3 април 1879 г. София е избрана за столица на България.

*Датите са по нов стил