На 8 май 1945 г. в 22 часа и 43 минути в Карлхорст, малко предградие на Берлин, известно основно със своята железопътна линия водеща на изток към Вроцлав, Полша, е подписана капитулацията на Нацистка Германия. Главното командване на Вермахта в лицето на фелдмаршал Вилхелм Кайтел и Съюзническите сили подписват безусловната капитулация на страната, която влиза официално в сила в 23 часа и 1 минути (Централноевропейско време) или 9 май, 1 часа и 1 минути след полунощ (Московско време).
Само ден по-рано в Реймс е подписан предварителният документ за капитулацията на германските въоръжени сили, но по настояване на СССР той е преподписан и в Берлин от маршал Жуков.
По това време част от Първа българска армия достига до Клагенфурт, Австрия, а друга част се намира в района на Чаковец, Северна Хърватия.
В ранната утрин на 9 май, българската армия достигнала до Чаковец получава сериозен отпор от изтегляща се немска част и хърватско-усташката армия, която отказва да се предаде. Българската войска влиза в жестоко сражение, а същинските бойни действия продължават на различни места до 15 май 1945 г.
Независимо от часовата зона и независимо от това как ще наричаме тази дата – Ден на победата в Европа или просто Ден на победата – 80 години по-късно, свеждаме глава пред хората дали живота си за българския идеал.
Участието на България във Втората световна война преминава през драматични моменти. В началото на войната Царство България запазва неутралитет, а по-късно през март 1941 г. се присъединява се към Тристранния пакт. Това решение поставя страната на страната на Оста, макар и без да води реални бойни действия. През септември 1944 г., след нахлуването на съветската армия в Северна Добруджа и последвалия преврат на 9 септември, България обявява война на Германия.
От есента на 1944 г. до май 1945 г. българската армия участва активно в заключителната фаза на войната – т.нар. „Първа и втора фаза във войната срещу Третия райх“. Сраженията в различни части на Югославия, Унгария и Австрия свидетелстват за решимостта на България да допринесе за победата над нацизма. Българските войски проявяват изключителна храброст и саможертва в редица операции, особено в боевете при Страцин, Куманово, река Драва, Чаковец където се отличават с военна дисциплина и героизъм.
80 години по-късно, ние си спомняме за онези над 130 000 български войници, участвали в заключителните бойни действия в Централна Европа, както и за хилядите загинали.
Едно поколение и неговите „последни срещи с достойнството, с рицарството и същевременно с обречеността“. - Дянко Марков, летец и възпитаник Военното на Негово Величество училище.
На снимката:
Завръщане на български части в София след Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, декември 1944 г. Bulgarian national military museum archive. Public Domain
