Съединението от 6 септември 1885 г. е едно от най-светлите събития в новата ни история. То е и едно от малкото, минали без насилие и кръвопролития.
Берлинският конгрес от 1878 г. създава следната ситуация: появяват се Княжество България, на север от Стара планина и замисляната като мултиетническа област Източна Румелия със столица гр. Пловдив. След близо 500 години чуждо владичество можем да счетем това за своеобразно възстановяване на българската държавност, но у мнозина българи остава чувството за сторена несправедливост и разпалва още повече националния идеал: всички етнически българи да живеят в една държава. Също така множество територии, населени с българи, остават под чужда власт. Мнозина от дейците на Българското възраждане се включват активно в подготовката и провеждането на този героичен акт. Сред тях са Захари Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков и др. В акцията участват и редица военни: майор Данаил Николаев (наричан патриарх на българската войска), Сава Муткуров и др. Един от тях – майор Райчо Николов губи живота си при нелеп инцидент в Пловдив – единствената жертва на Съединението.
Подготовката започва още през 1878 г. в Пловдив и редица други градове създават комитетите „Единство“, като в столицата на Източна Румелия започват да подготвят населението чрез гимнастически упражнения. Противници на акцията са налице както вътре в страната – министър-председателя по това време Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Никоя от великите сили няма интерес от нарушаване на създаденото от Берлинския конгрес статукво.
Самият акт на Съединението представлява военен преврат чрез който е свален Гаврил Кръстевич – генерал-губернатор на Източна Румелия. Неговите действия се оказват решителни, като не само не оказва съпротива, а остават и паметни думите му „ и аз съм българин.“ Последствията от извършеното са сериозни, от европейските държави всички с изключение на Великобритания се противопоставят, а нападението идва неочаквано от съседна Сърбия, а не от Османската империя. След успеха в Сръбско-българската война се стига и до абдикирането на княз Александър I, което вкарва страната в политическа криза.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия е сред важните стъпки водещи до утвърждаването суверенитета и укрепването на младата българска държава. Победата се оказва политическа, военна и морална, а и пример за бъдещите поколения по отстояване на принципи и ценности.
