На 21 май 2018 г. се отбелязват 281 години от смъртта на св. мч. Константин Софийски.
Той е сред по-безизвестните български светци и мъченици за вярата. Пръв говори за него видният български изкуствовед и художник проф. Ас. Василиев. Той вижда неговото изображение в манастирския храм „Св. Спас” над Долни Лозен Софийско. Там светецът е изобразен от Никола Образописов сред множество български светци. Факти от неговия живот и канонизацията му не са известни. Най-вероятно е загинал през 1737 г. за християнската вяра заедно с тридесетината сподвижници на самоковския архиерей Симеон.
Житието на светеца е включено в историята на Бельовата църква край Самоков, като отделна глава, разположена преди подробното описание на стенопистта в храма. Наименованието й е „Прибавление. Кратки черти от житието на св. мч. Константин Софийски”. проф. Асен Василиев споделя, че зографът Никола Образописов също е притежавал екземпляр от житието в пространен вариант, което е знаел и разказвал накратко. Според неговия разказ Константин се ражда в Трънско или в Пиротско. На 15-16 години става слуга на цинцарин в София, който се занимавал с търговия.
Веднъж господарят и семейството му отиват на църква и оставят Константин да пази къщата и парите им. Останалите техни слуги – пастири решават и ограбват господаря си, без Константин да разбере. След като научават за обира господарите обвиняват него, подлагат го на мъчения и разпити, но той не знае какво да им отговори. Те са убедени, че прикрива кратците и го предават на един съсед турчин, който да се разправи с него. Турчинът бързо разбира, че Константин е невинен и му предлага да се обърне в исляма. Верен на християнството той отказва категорично, а турчинът го подлага на нови мъчения, след които го обезглавява. Изхвърля тялото и главата му на полето като мърша за храна на птиците и животните.
Вярващи християни, които наблюдават случая от самото начало, събират останките от тялото на Константин и ги погребват. Десетилетия в Софийско, Пиротско и Трънско се носи славата на лековитите останки на блажения мъченик. Болни и бездетни посещават гроба на св. Константин за да получат изцеление. Това, накратко, разказва зографът Никола Образописов на проф. Ас. Василиев по време на тяхната среща на 28. 04. 1914 г. Зографът е бил наясно, че светецът е честван в деня на св. равноапостоли Константин и Елена – 21 май.
