На 16 юни 2018 г. се навършват 105 години от началото на Междусъюзническата война.
16 юни 1913 г. е зловеща дата в новата българска история. Това е денят на престъпното безумие или началото на Междусъюзническата война. Но как се стига дотук.
На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, с който се слага на край на Балканската война. Османската империя е разбита и почти изгонена от Европа. Балканските държави ликуват, като всяка една от тях значително е разширила територията си. България се превръща в най-голямата и силна държава на Балканския полуостров. Гърция и Сърбия също получават значително териториално разширение. Но между съюзните държави възникват спорове относно наследството на Османската империя. Те засягат предимно Македония. Всяка една от държавите победителки има свой собствен поглед върху нещата, което заедно с недобре оформените договори от 1912 г. е сериозна предпоставка за избухването на нова война.
В тази ситуация Сърбия и Гърция подготвят антибългарски съюз. На 22 април 1913 г. те подписват предварително споразумение, а на 1 май е сключена и военна конвенция между двете страни. Следва и договор, с който те си гарантират взаимно териториални придобивки в случай на война срещу България. Румъния също дава сигнали, че ще подкрепи евентуални военни действия срещу София. А и Османската империя търси повод за реванш. Всички тези негативни сигнали обаче са пренебрегнати от българския политически елит и така се стига до 16 юни 1913 г. Цар Фердинанд I решава да засили българската позиция с успешна военна акция. Той дава заповед частите на 2-ра и 4-та армия да атакуват сръбските и гръцките военни формирования. Тази дата остава в нашата история като „Денят на престъпното безумие“.
Започва Междусъюзническата война. Срещу България се включват всички бивши съюзници, заедно с Румъния. Офанзива предприема и Османската империя. Българската армия е изправена пред поражение. На 18 юли е сключено примирие в Букурещ. Десет дни по-късно отново в румънската столица е подписан мирният договор на България с бившите съюзници и Румъния. С него страната ни отстъпва значителни територии и понася финансови загуби. Следва и подобен договор с Османската империя в Цариград. Така България претърпява първата национална катастрофа, а това е една от най-болезнените страници в новата българска история.
На снимката:
Цар Фердинанд I
