През месец юни 2019 г. се навършват 90 години от началото на строителството на Съдебната палата. Тя е една от най-представителните сгради в България и същевременно – една от сградите с най-дълга проектантска и строителна история.
Непосредствено след Освобождението, със създаването на новите административни учреждения, се изяснява необходимостта от построяване на „една централна сграда в столицата, в която да се помещават Министерството на правосъдието и всички съдебни учреждения“.
Първият проект за строеж е изработен през 1884 г. от Строителната дирекция на Министерство на земеделието и търговията, но е върнат за преработка. През следващата година се полагат основите на сградата на мястото на бившето Казино в Градската градина (към ул. „Гурко“). Следва период на застой за цели 10 години и изработеният проект вече се оказва крайно неподходящ.
През 1906 г. се назначава комисия, в която взимат участие видните български архитекти – Петко Момчилов и Пенчо Койчев. Комисията определя програма за конкурс както и ново място за построяването на сградата, а именно – терена на днешната Българска народна банка. Отново се оказва, че определеното местоположение е неподходящо. Ред причини отново задържат изработването на проект и едва през 1914 г. се обявява нов конкурс, който е спечелен от архитект Никола Лазаров.
Войните забавят реализацията на проекта и строителството започва чак пред 1928 г. и приключва пред 1940 г.
Едва 60 години след възникване на необходимостта от построяване на Съдебната палата, тя става реалност. Този доста продължителен период между зараждането на идеята и осъществяването й има и една положителна страна. А именно – избистряне на вижданията и създаване на една представителна сграда с перфектно функционално решение.
Сградата разполага със 7 етажа – един подземен, един приземен и още пет. При обемното изграждане проектантът успешно се е справил със сложната задача да изгради един изявен обем, без същият да подтиска околното застрояване. Главната фасада е към бул. „Витоша“. Тя е разчленена вертикално от колонада, образувана от 14 колони, които минават през трите етажа и поддържат мощен антаблеман. Колоните са стъпили върху 3,5 м. висок стилобат. Между тях се намират петте главни входни врати, богато подчертани, към които води тържествената каменна стълба.
Трудно, почти невъзможно е да се пресъздаде чрез описание цялото пространство и тоново богатство на интериора на Съдебната палата. В неговото изграждане участие са взели едни от най-видните български архитекти и художници.
