На 26 юни 2019 г. се навършват 140 години от утвърждаването на Александър Батенберг за княз на България.
Той е първият български владетел след Освобождението. Избран от Великото народно събрание на 17 април 1879 г. с пълно мнозинство пред другите две кандидатури на Валдемар Датски и Хенрих Ройс. След посещение в Русия и западноевропейските монархически дворове за получаване на тяхното одобрение, княз Александър І пристига в България. На 26 юни 1879 г. в Търново той полага тържествена клетва пред депутатите. Великите сили потвърждават избора му и в началото на месец август султанът, според условията на Берлинския договор, го утвърждава с ферман за княз на България.
Ето в едри щрихи неговата кратка биография. Александър І Батенберг е роден на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Неговият баща – принц Александър фон Хесен, е брат на Мария Александровна, съпругата на руския император Александър ІІ. Семейство Батенберг е в близки родствени връзки и с английския кралски двор. Гимназиалното си образование получава в Дармщат. След това следва в Дрезден и учи във военното училище в Касел. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878). Включва се в сраженията при Търново, Стара Загора, Казанлък и Плевен в отряда на генерал Гурко, щаба на румънския княз Карол І и Главната квартира на руското командване. За проявена храброст по време на войната е награден с ордени.
Княз Александър І управлява България в продължение на 7 години. Това е един труден период от историята на възстановената и изграждаща се нова държава. Младият, едва 22-годишен княз, не притежава политически опит. Той трябва да преодолява проблеми от различно естество, свързани с липсата на цялостна законодателна и действаща структура на страната, ожесточените вътрешнополитически борби и противоречивите интереси на европейските велики сили и Русия. Още с възкачването на българския престол изразява несъгласие с Търновската конституция и се стреми да установи личен монархически режим. Застава начело на Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885 г.) и е Главнокомандващ българската армия в последвалата Сръбско-българска война. На 9 август 1886 г. първият български княз е детрониран от офицери русофили. Независимо че се връща на престола, под натиска на Русия е принуден да абдикира. Отказва се от княжеската титла и от привилегиите си на принц. От 1889 г. живее в Грац – Австро-Унгария, като постъпва на служба в местния пехотен полк. Две години преди това се оженва за актрисата Йоханна Лоазингер. От брака им се раждат две деца, кръстени с българските имена Крум-Асен и Вера-Цветана. Александър І Батенберг умира на 17 ноември 1893 г. По-късно тялото му е пренесено в България и на 3 януари 1898 г. е положено в специално изградена гробница в София.
