Исторически календар - Регионален исторически музей

„Аз съм на върха, на върха съм. Христо!... Успях пет кадъра да заснема слънчеви“. Думи на Христо Проданов, изречени по радиостанцията при изкачването на Еверест! На 20 април 2024 г. се навършват 40 години от първото българско изкачване на „Покрива на света“ – връх Еверест (8848 м.). На него стъпва един от най-способните и атлетични български алпинисти Христо Проданов. Той се превръща в първия човек, който изкачва Еверест самостоятелно и без кислород по един от най-трудните и дълги маршрути към върха – Западния гребен. Този маршрут е известен още като Жестокият път. Българският алпинист се изкачва през април – най-ранното пролетно изкачване дотогава, при изключително тежки атмосферни условия. Най-високият връх на Земята е открит по време на тригонометрично изследване, започнато от Британската империя в началото на XIX в. Ключовото за алпинизма откритие става през 1852 г., когато Радханат Сикдхар изчислява височината от 8840 м. на забелязания още предишното десетилетие Пик XV. Откритието е потвърдено 4 г. по-късно, а през 1865 г. върхът е кръстен на полк. сър Джордж Еверест, който ръководи Великото тригонометрично изследване на Индия между 1830 и 1843 г. Тибетците наричат върха Джомолунгма („Богинята майка на света“ или „Богинята на долината“), докато непалското му име е Сагарматха („Високо в небесата“). Върхът е изкачен за първи път през 1953 г. от новозаландеца Едмънд Хилари и шерпа Тенсинг Норгей по Югоизточния ръб (днес известен като класическия маршрут). Христо Иванов Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в малкия подбалкански град Карлово. Той е третото дете в семейството на Иван и Иванка Проданови, които обитават стара, порутена къща, строена още преди Освобождението. Семейството живее изключително бедно, а малко след раждането на Христо е напуснато от бащата Иван, който се завръща в родния си Сопот, като никога повече не търси контакт с малкия си син. Големият му брат Продан описва бъдещия алпинист като саможиво, несловоохотливо и по-затворено в себе си дете. Голямата любов на Христо към планината се заражда още в детските му години и го съпътства до края на неговия живот. Още от малък той търси близкия досег с Балкана, където прекарва цели часове. Началото на алпийската му дейност започва през 1959 г., когато се запознава с книгата „Техника и тактика в алпинизма“ на доц. Сандю Бешев и прави рисковани изкачвания по скалните образувания край родното Карлово. През 1961 г. завършва подготвителния курс за младши инструктури по алпинизъм на Централната планинска школа „Мальовица“. Негови лектори са семейство Аврамови (Аврам и Благовеста), с които има дългогодишни професионални отношения. През 1984 г. Аврам Аврамов става ръководител на националната експедиция за изкачване на връх Еверест. През годините Христо Проданов осъществява множество изкачвания на планински върхове в България и чужбина, а през 1981 г. ръководи първата българска експедиция в Хималаите. Изкачвайки успешно връх Лхотце (8516 м.), той става първият български алпинист, който стъпва на осемхилядник. На 6 октомври 1982 г. ЦК на БКП издава специално решение № 898 за провеждането на Национална експедиция „Еверест-84“, като държавата обезпечава организацията и подготовката във финансов и материално-технически аспект. Планирано е изкачването да се осъществи по Западния гребен, а за заместник-ръководител по техническите въпроси е назначен Христо Проданов. Карловецът щурмува първи върха заедно с шерпа Джоуанг (Чованг) Ринджи. В първите часове на 20 април те са събудени по радиостанцията от базовия лагер, за да се подготвят за последния етап от изкачването на Еверест. Разреденото количество кислород в лагер V забавя движенията им и те губят много време в подготовка за тръгване. Двамата поемат към върха без кислородни апарати едва в 5:45 ч., цели три часа и 15 минути след първото обаждане от Базовия лагер. Изкачването започва при минус 40 градуса, при спокойни атмосферни условия и ясно време. В 11:10 ч. Христо Проданов съобщава по радиостанцията, че се намира на 8500 м. и продължава към върха сам. При преминаването на камината Манфреда кислородна бутилка, която се откъсва от въжето, удря Ринджи в гърдите. Наскоро самият шерпа разказва за този момент от изкачването: „На около 8500 м падаща бутилка с кислород ме удари в гърдите и започнах да плюя кръв. Виждах го напред, но имах проблем да продължа. Христо ми каза да се върна на долната база, да се лекувам и там и да го изчакам, докато се върне“. Проданов продължава изкачването към върха, като в следващите часове радиостанцията му е изключена. Едва в 18:15 ч. той достига върха, сам и без кислороден апарат. От там изпраща следното съобщение по радиостанцията към Базовия лагер: „Аз съм на върха, на върха съм. Христо! Тук има изградена пирамида от четири съветски бутилки и съветско знаме. Успях пет кадъра да заснема слънчеви“. На „Покрива на света“ Проданов престоява малко повече от половин час. През това време опитва да изстреля двете реактивни ракети, които носи със себе си, но не успява. След като заснема няколко кадъра, оставя камерата си на върха и тръгва надолу към лагер V по собствените си стъпки. Извилата се буря, ниските температури и тъмнината го принуждават да спре на височина 8700 м. и да търси място за пренощуване на открито. Последното за деня обаждане от него по радиостанцията е в 21:10 ч., изпращайки следното съобщение: „От нищо нямам нужда, от нищо. Тука търся място, където да се сгъна, да изкарам утрото, защото иначе не може в тъмното“. В т. нар. „Зона на смъртта“ (над 8000 м.) българският алпинист остава и на 21 април, като междувременно е организирана спасителна акция. Най-дейно участие в издирването взима неговия близък приятел Людмил Янков, който престоява една безсънна нощ на открито на 8500 м. надморска височина. В същото време от базовия лагер се опитват да поддържат постоянна връзка с Проданов, като радистът Стефан Калоянов го окуражава, изричайки думите: „Ице, ти си голям мъж! Голям мъж си ти! Моля те, не заспивай и не говори! Всичко е окей! Към тебе тичат хора! Хора тичат към тебе“. За съжаление комутаторът на радиостанцията се чува все по рядко и накрая спира. След консултация с д-р Стайко Кулаксъзов първият българин, стъпил на Еверест, е обявен за мъртъв на 22 април. Христо Проданов остава завинаги в подножието на най-високия връх на планетата. В началото на май с.г. Еверест е покорен от Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петров, като последният намира и камерата, оставена от Проданов на върха. Всички те катерят по Западния гребен, а слизат по Югоизточния ръб (класическият маршрут), създавайки траверс на масива, наричан често след това „Българския траверс“. * Снимката е от архива на Аврам Аврамов. Публикувана е в: Димитров, Димитър. По пътя към върха. Историята на Христо Проданов. Българска история. С., 2020.